Плът

А Кортес с конквистадорите ги бе направил на кайма.

Значи затова онзи тип, дето се вмъкна в ресторанта с мачетето, е кортес. Човекът, който знае и следователно заплашва съществуванието на моя приятел, и моето.

Легнал сред плевелите в полето, Роланд разбра защо се страхува толкова от този мъж. Мъжът трябва да бъде убит, но не изпита желание да се опита. По-добре да продължи да се крие.

Когато мъжът най-после си тръгна, Роланд се върна в ресторанта. Слезе в мазето. Като видя лигавата каша на бетона под стълбището, се разтрепери от гняв и тъга заради стореното от кортеса.

Ще му го върна, закани се той.

Не, прекалено опасен е. По-добре да бяга надалеч от някой, който знае толкова много. Ще напусне града.

Но не довечера. Днес остава заради Силия.

Ами приятелката й? И нея я искам.

Ще видим.

Тя си заслужаваше риска, мина му през ума. Сети се как изглеждаше, когато я видя на Търговската алея. Бе с прекрасно, невинно лице, облечена в гащеризон с цип отпред и от хубав плат, който така добре очертаваше гърдите й.

Приятелят му помръдна и Роланд усети гореща тръпка на удоволствие.

Съвзе се от транса и видя, че стои пред намотаното одеяло и окървавените дрехи. Пенисът му бе щръкнал, но бързо клюмна, когато Роланд съобрази в какво положение се намира.

Ако остане тук, за да изчака тъмнината, рискува да бъде намерен от кортеса, в случай че оня пак дойде.

Ще измисля нещо, насърчи се той.

Опъна одеялото, метна тениската, джинсите и роклята на Силия отгоре, загъна краищата и отнесе вързопа в тоалетната. Въздухът там бе тежък от миризмата на кръв и изпражнения. Дрехите изпаднаха, когато разтвори одеялото и покри с него трупа на Джейсън.

Над мивката имаше огледало. Като се изключи бледата кожа около очите, сякаш снощи бе нахлузил предпазни очила, лицето му бе цялото в засъхнала кръв, която вече бе придобила червеникавокафяв цвят. Кичури коса бяха прилепнали към челото. Нещо бе залепнало за веждата. Взе го и то остана лепнато за пръста. Отметна го с нокътя на палеца и то се закачи на стената под огледалото.

Пусна водата, наведе се и започна да се мие като използваше един от пешкирите. Не му харесваше шума на шуртящата вода. Пречеше му да различава другите звуци. На паркинга можеше да спре кола, някой да се промъкне зад гърба му… Спря чешмата. Докато се ослушваше, се изправи достатъчно, за да се види в огледалото. Лицето и шията му бяха чисти.

Пусна отново водата и продължи да се мие като този път застана по-далеч от мивката. Мокреше пешкира с топла вода и се триеше. Водата се стичаше по тялото му и отмиваше кръвта. Търкаше усилено, изплакваше порозовелия пешкир, напояваше го отново с вода и повтаряше процедурата. Скоро стоеше в локва с вода и кръв, но предната част на тялото му бе почти чиста.

Врътна кранчето, ослуша се, преодоля порива да отиде до трапезарията, за да хвърли поглед през прозореца, и отново пусна водата. Започна да мие гърба си. Това се оказа по-трудно.

В ресторантите е редно да има и душове за случаи като този, помисли си той. Ухили се.

Когато реши, че вероятно е отстранил по-голямата част от кръвта, прекоси пода и спря до вратата на тоалетната. Там се обърна и погледна през рамо. Беше достатъчно далеч от огледалото и можеше да види гърба си чак до задника. Зеленикавожълтата издутина вървеше успоредно на гръбнака и накрая свършваше на една от седалищните бузи. Кръв не се виждаше.

Изсуши се с другия пешкир. Сега вече чист и сух, внимаваше да не се подхлъзне на мокрите плочки. Бавно приключи с останалите си задължения.

След като преметна пешкира през рамо, прекара няколко минути на мивката, където изми ножа и белезниците. Извади обувките и чорапите от скривалището им зад тоалетната чиния. Отнесе ги, заедно с ножа и белезниците, до вратата на тоалетната. Отвори я и метна всичко на дъсчения под навън.

Клекна до покритото тяло на Джейсън, отметна одеялото и взе ключовете на колата от джоба на панталоните. Ръката му отново се изцапа с кръв и той въздъхна. Откри портфейла на Джейсън в задния джоб. Измъкна студентската лична карта и шофьорската книжка. Увери се, че в портфейла не е останало нищо, по което да може да се идентифицира собственика. Пусна документите в тоалетната чиния.

Взе джинсите. Вчера в стаята бе извадил всичко от джобовете, за да не може да бъде разкрита самоличността му. (Убиецът от Скидроу, както добре знаеше, бе заловен, защото идиотът хвърлил портфейла, шофьорската си книжка и всичко останало на хълма, докато бягал от мястото на поредното престъпление.) Извади ключето за белезниците от предното джобче и се готвеше да метне настрани панталоните, когато му хрумна, че те не изглеждат чак толкова зле.

Бяха мокри, защото бяха лежали на пода, и сплъстени от кръв, но бяха джинси.

Прекара известно време на мивката. Търкаше ги под струята топла вода, а после ги изцеди. Огледа ги повторно и констатира, че лекетата не бият много на очи.

Излезе от тоалетната с тях. Облегна се на стената до вратата и си изчисти краката. Стъпи във влажните джинси и ги нахлузи.

Бомба си, мой човек.