Плът

Джейк погледна надясно, докато подминаваше Кардиф лейн. На връщане може да заобиколи и да мине покрай къщата. Но едва ли ще успее да я види. Ако изобщо е навън, ще бъде в задния двор, зад оградата от червеникаво дърво.

Или да се отбия? Барбара ненавижда изненадващите посещения. Но този път не бива да ми се сърди. В края на краищата вчера отстъпих законното си право, за да може Кими да присъства на рождения й ден.

Или да поразходи Кими с колата? Движението тук не е особено натоварено. Ще я остави да включи сирената и фаровете. Страшно ще й хареса. Ще й подхвърли: „Да не вземеш да включиш сирената?“ На личицето й ще се появи пакостлив израз и ще посегне към сирената.

Усмивката и доброто настроение на Джейк изчезнаха, когато видя табелата за ресторанта „Оукуд“. Сви по тесния път. На Кими ще й хареса този път с всичките неравности, помисли си той. Ако шофира бързо, колата като че ли ще политва след всяка височинка и тя ще се чувства като „перушинка“. Това обаче беше път, по който никога няма да я вози. В никакъв случай.

От върха на възвишението Джейк зърна ресторанта и усети как и на него му става перушинесто и как стомахът му се свива. Усещането не беше приятно. Не го напусна, а напротив — засилваше се, докато приближаваше постройката.

Паркингът бе пуст.

А ти какво очакваше, попита се той. Купон?

Явно. Даде си сметка, че се е надявал да завари поне една кола на паркинга — колата на момчето (или момичето) с нещото на гърба си. Да влезе и да го открие долу в избата, коленичил пред размазаните яйца.

Съвсем мъничка е надеждата. Всъщност, не бе очаквал да извади подобен късмет.

Спря колата близо до стълбите към верандата. Избърса потните си ръце в панталоните. Вторачи се във вратата.

Вътре няма никой, помисли си той. Какъв смисъл има да влизаш?

Да провериш дали нещо не се е променило от вчера. Може някой да е влизал, след като си тръгна.

Джейк прокара ръка през устните си.

Стигна дотук, каза си той. Хайде, не бъди бъзливец.

Ще хвърлиш бърз поглед и тръгваш.

Опита се да преглътне. Не успя, защото гърлото му се бе свило.

Поне влез и пийни вода. Имаш нужда.

Припомни си как изглеждаше Пеги Смелцър — просната на пода без глава, — докато Роналд ръфаше плътта от корема й. Спомни си как кожата сякаш се разтегна, докато Роналд си вдигаше главата.

Хайде, влизай, подкани се той.

Отвори вратата на колата и стъпи с левия крак навън. В момента, когато започна да се надига, високоговорителят на радиостанцията запращя и изпука.

Диспечерът Щарън, каза с безизразен тон:

— Втора кола. Втора кола.

Той взе микрофона и натисна копчето.

— Тук втора кола.

— Обади се в участъка.

— Разбрано.

Джейк върна микрофона на мястото му.

В „Оукуд“ има телефон, сети се той. Но нали се опита да го използва в четвъртък и се оказа, че не е свързан. И сега нямаше да може да го използва.

— Колко жалко — промърмори той.

Превключи на задна и отдалечи колата от ресторанта.

Беше подминал бензиностанция на „Шел“ на около три километра от Латам роуд. Там имаше телефонен автомат.

Зави и бързо потегли от паркинга с чувството, че е бил помилван, но и напрегнат, тъй като предстоеше нова грижа. Съобщението от централата можеше да означава само едно. Ново развитие на случая. Всички останали инциденти иначе бяха прехвърляни на Дани в кола едно.

Натисна докрай педала на газта. Колата се носеше бясно по пътя като политаше след всяка височинка (ето ти истински „перушинчета“, скъпа), преди да се стовари с трясък.

Летиш, помисли си той. Летиш, за да се махнеш от проклетото място. Но към какво? Може би към нещо още по-зловещо.

Натисна спирачката и почти спря, когато стигна мястото, където се излизаше на Латам роуд. Увери се, че не идват коли, и излезе на главния път.

Отпред имаше кола. Бързо я настигаше, затова включи сирената и фаровете. Колата се дръпна встрани и той префуча край нея.

След секунди зърна бензиностанцията. Потупа джоба на униформените панталони, за да се увери, че има дребни. Чу се звън на монети. Разбира се, че имаше. Нали провери, преди да излезе от къщи. Знаеше, че ще се наложи да се обади на Барни, ако получи „повикване“. Джейк смяташе, че цялата процедура е много усложнена, но Барни настоя, за да се запази тайната, да не се използва радиото на колата.

Поради някаква причина Джейк бе очаквал да мине деня, без да се наложи да използва монетите.

Не познах, помисли си той.

Е, поне повикването дойде в подходящ момент.

По дяволите! Сигурно някой е намерен мъртъв, а ти единствено мислиш за това как си се отървал от „Оукуд“.

Прекоси пътя, влетя в бензиностанцията и закова пред двата телефонни автомата. Изключи сирената, освободи от скорост, остави двигателя включен и отвори вратата. Извади монета от четвърт долар и изтича до телефоните.

На автомата отдясно имаше бележка, че не работи.