Плът

Усещането от горещата бодлива струя беше приятно. Завъртя се бавно. Като се намокриха, бикините й прилепнаха към кожата. Харесваше й как галеха гърдите, слабините и дупето й. Затова не ги съблече, докато натърка с шампоан косата си. С насапунисани ръце натърка и бикините, за да ги изпере.

Довечера ръцете на Евън ще ме галят, помисли си тя.

Какво стана с въздържанието?

Ще видим.

Ако му се отдадеш, ще си там, откъдето тръгна. Никога няма да разбереш дали между вас има нещо повече.

Ще се опитам да не му се дам.

Докато си плакнеше косата, Алисън си мислеше, че ситуацията е като отиването на купон, където знаеш, че ще се пие. Трябва да решиш преди да тръгнеш, че няма да се напиваш. Ако отидеш неподготвена, можеш да не устоиш на изкушението. След едно питие следва друго и не след дълго си намотана.

Или не след дълго, както беше в този случай, ти си гола и той влиза в теб.

Което може пък да не е чак толкова лошо.

Алисън развърза мокрите ширити на сутиена на бикините и отлепи тънкия плат от гърдите. Подложи го под чучура. Струята го заблъска. След няколко минути застана с гръб към душа, изцеди горнището и го метна на пръчката на найлоновото перде.

Не смяташе, че е почерняла. Но сега без горнището откри, че кожата й има слаб розов оттенък и сякаш е била напръскана, за да остане ясно очертана линия през горната част на гърдите й. От другата страна на линията кожата изглеждаше избелена.

Доста съблазнително, помисли си тя. Цици като изскочили очи.

Не мисля, че Евън ще се оплаква.

Та нали Евън няма да ги види?

Май трябва да решиш.

По-късно. Ако реша сега, няма да е в полза на въздържанието.

Развърза ширитите от двете страни на бедрата. Триъгълното парче плат отпред беше толкова малко, че тежестта на увисналите връзки стигна, за да го смъкне. Тя отлепи парчето и от дупето си. Изплакна го, изцеди го и го окачи на пръчката до сутиена.

Алисън взе хлъзгавия сапун и започна да сапунисва тялото си.

Ако се видиш с Евън, тази вечер той ще очаква да откликнеш на желанието му. Хубава фраза — да откликнеш на желанието му.

Жалко, че не си тук в момента, Евън, стари приятелю. Нямаше да ти се съпротивлявам дълго. По дяволите — въобще нямаше да ти се съпротивлявам. Може и да не си най-подходящия за мен, но в кризисно положение ставаш. Само имай грижата да ме издебнеш следващия път, когато съм се пекла на слънце.

Слънцето вероятно действа възбуждащо на сексуалното желание. Може би е от усещането или миризмата на маслото за тен? Или е просто защото лежиш там полугола и усещаш слънцето дори през бикините. И понякога се явява бриз, който нежно те гали.

Трябва да напиша тази тема следващия път, когато доктор Блейн поиска есе с описания. Да го възбуди. Би ми го вкарал само да му падна. Най-надървеният професор, когото съм срещала.

Нека да не говорим пренебрежително за възбудата.

Но и нека я преодолеем, преди да направим прословутото обаждане до Евън.

Защо да не прибягна до стария номер със студения душ?

Не, благодаря. Предпочитам да си остана възбудена.

Но в къщата беше горещо. Ако не се насили да мине през изпитанието на студения душ, потта ще изскочи веднага, след като се избърше и дълго ще се задържи.

Като се засмя, Алисън врътна кранчето за топлата вода. Струята стана хладна, след това — студена. Стисна зъби. Усети как кожата й настръхва. Остана неподвижна с гръб към студената струя, със стегнати седалищни мускули и юмруци, притиснати към бедрата. След известно време студеният потоп върху гърба й вече не бе толкова неприятен. Обърна се и потрепери. Най-накрая се реши и наклони глава под душа. Имаше чувството, че някой е излял кана студена вода с лед върху нея.

Излезе изпод душа и пешкирът й се стори божествен. Притисна го към тялото си и се наслади на топлината и мекотата му. Стресна се от потропването на вратата в момента, когато започна да суши косата си.

— Търсят те по телефона — провикна се Хелън.

Алисън имаше чувството, че не може да диша.

— Кой е?

— Хелън. А ти кой мислиш?

— Много остроумно, няма що. Кой е на телефона?

— Опитай се да отгатнеш от три пъти.

— Господи! — простена Алисън.

— Не позна. Имаш право на още два пъти.

— Ей сега ще се обадя.

— Мога да кажа, че ще му звъннеш след малко.

— Не!

Алисън намота пешкира около главата си и се втурна към вратата. Взе хавлията и я навлече. Мъхестият плат прилепна към мокрото й тяло. Хелън се отмести от пътя й и Алисън забърза към хола.

— Успокой топката. Сигурна съм, че няма да ти затвори телефона.

На път за хола Алисън изтърка още един-два пъти косата си с пешкира. Останалата част от пътя измина леко приведена като прокарваше пешкира нагоре-надолу по краката си. Беше леко задъхана, когато взе слушалката.

— Ало?

— Здравей — поздрави Евън.

В тази единствена дума Алисън долови напрежение и умора, които му бяха напълно неприсъщи.

— Как си? — попита тя като се стараеше да запази гласа си спокоен, независимо от вътрешния трепет, който изпитваше.

Водни капки се стичаха по гърба на краката й. Седна в стола. Хавлията попи някои от тях.

— Добре съм, да предположим — отвърна Евън след известна пауза.