Плът

С несигурни стъпки се отправи към предницата на колата. Оттам се чуваше съскане. Бялото облаче, което се извисяваше, миришеше на пара и гума. Нямаше нужда да отваря капака, за да разбере какво е станало. Беше пробил радиатора.

Отпусна се на седалката и посегна към микрофона на радиостанцията.

— Благодаря, че ме докарахте — каза той и излезе от кола номер едно.

— Почини си малко, преди отново да се включиш в издирването — посъветва го Дани.

— Да.

Той затвори вратата. Патрулната кола се отдалечи.

Джейк се отправи по алеята към къщата си, където бе паркиран Мустанга. В същото време търсеше ключа за колата в джоба. Чувстваше се изтощен и му се гадеше. Главата му пулсираше. Изпитваше остра нужда да се изпикае. С несигурни крачки се отправи през моравата към входната врата на къщата.

Влезе. Макар навън да се свечеряваше, вътре бе почти тъмно. Запали осветлението в хола.

След като се облекчи в тоалетната, глътна три аспирина. Разтърка скования си врат. В огледалото видя, че изглеждаше така зле, както се и чувстваше. Косата му бе разрошена. Зачервените му очи гледаха със странен кух поглед. Лицето му беше сивкаво. На подмишниците униформената риза бе подгизнала от пот.

Изми лицето си и влезе в спалнята. Започна да разсъблича влажните дрехи.

А вчера си мислеше, че е лош ден. Претърсването на „Оукуд“ ти се стори ужасно.

Тогава дори не подозираше какво означава лошо.

Отлепи мокрите си чорапи и бельо и ги хвърли на пода. Извади нови от шкафа. Осъзна, че вероятно ще се строполи, ако се опита да се облече прав. Седна на леглото и обу първо бельото, а после — чорапите. Простенвайки, се изправи. Отиде до гардероба за чиста риза. Навлече я, опита се да закопчае поне едно копче, но се отказа. Свали от закачалката чифт кафяви панталони от рипсено кадифе и ги отнесе до леглото. Седна и ги нахлузи.

Вчера беше нищо особено, помисли си той. Вчера просто проклетото ти въображение работеше на пълни обороти.

Сети се как провери под леглото за змиеподобното същество и само дето не гръмна Куки — чудовището.

Искам Куки!

Очите го засмъдяха и сълзи замъглиха погледа му.

Обърна глава към нощното шкафче, където остави Куки, след като за малко не прати куршум между изцъклените му очи.

Куклата я нямаше!

Джейк знаеше със сигурност, че я остави там.

Погледна на пода зад шкафчето. В следващия момент бе на крака и цялото изтощение и болка изчезнаха от прилива на обзелата го надежда. Бързо издърпа панталоните нагоре. Излезе от стаята и се втурна по коридора. Запали лампата и на леглото на Кими завари Куки, притиснат към бузката й с крехката й ръчичка.

В следващия момент Джейк бе на колене. Ръцете му притискаха топлото й гръбче, а лицето му бе заровено в рамото й.

— Барбара, тя е тук. Всичко е наред.

— Слава Богу!

Дълго след това Барбара не пророни дума. Джейк чуваше плача й. Най-накрая се овладя достатъчно, за да попита:

— Къде е?

— Тук. У дома.

— Къде я намери?

— Тук? Върнах се да взема колата и…

— Невъзможно е. Това са километри.

— Малко над пет, предполагам.

— Дяволите да те вземат! Защо не я потърси първо там?

— Мислех. Но… Стори ми се… Толкова е далеч. Дори не подозирах, че знае пътя, а камо ли да го извърви. Още не мога да повярвам, но тя е тук.

— Имаш ли представа през какъв ад минах през цялото това време?

— Свърши вече. Тя е жива и здрава.

— Дай да говоря с нея.

— Спи.

— Събуди я, по дяволите.

— След малко.

— ВЕДНАГА!

— Успокой се. Трябва да звънна в участъка и да прекратя издирването. След това ще я събудя. Сигурно умира от глад. Ще я нахраня и ще ти я доведа след час, час и нещо. А ти пийни нещо. Стегни се. Не искам да си в истерия, когато я доведа.

— Истерия? Кой е истеричен? Мислех, че е мъртва и захвърлена в някоя канавка. А тя в това време решила да направи шибано гостуване на шибания си баща!

— Трябва да звънна в участъка — повтори той. — Ще дойдем след малко — и затвори.

Когато свърши и с второто обаждане, се върна в спалнята на Кими. Тя продължаваше да спи.

Джейк коленичи до нея и я погали по главата. Косата й беше влажна. Положи ръка на вратлето й. Кожата й гореше през плата. Чуваше равномерното й дишане. Леко похъркваше.

Джейк погъделичка ушенцето. Без да се буди, тя разтърка мястото с пухкавата синя глава на Куки — чудовището.

Той се усмихна. Продължаваше да усеща буцата в гърлото си, но вече се чувстваше по-добре. Преди миг бе съвсем разнебитен. Беше проспала всичко, за щастие.

Ха, та това дете можеше да проспи почти всичко.

Сложи ръка на рамото й и леко я разтърси.

— Събуди се, мило — подкани я той. Отново я разтърси. — Ехо. Има ли някой тук? Кими?

Тя простена и се обърна с гръб към Джейк.

— Нападение по подмишниците — обяви той и навря пръсти под ръчичката й.

Тя се извърна и зарови лице във възглавницата.

— Нападение по дупето!

Тя се пресегна и шляпна ръката му, след това се изтърколи и се обърна с лице към него.

— Така не е хубаво — запротестира тя.

— Искрено съжалявам. Искаш ли да отидем на сладкарница?

— Ще ми поръчаш ли палачинки?

— Разбира се. Хайде да тръгваме.

— Няма какво толкова да ме караш да бързам.