Под кожата ми

Затръшна вратичката, сложи надпис „Затворено“ на прозореца на офиса, изгаси осветлението, заключи вратата и отиде в банята. Там, докато пълнеше джакузито, се съблече и се огледа в окаченото на вратата огледало. „Разполагам с два месеца до шоуто и трябва да отслабна десетина килограма — прецени тя. — Искам да изглеждам добре, когато се появя и им заявя, че не съм забравила. Искам Зак да се гордее с мен.“

Неприятна мисъл се прокрадна в ума й. „Знам, че Ърл винаги се е питал дали аз не съм убила Бетси. Дали е посял това съмнение и у Зак?“

Реджина не обичаше вече Ърл, не го желаеше, но най-силно от всичко жадуваше да се избави от кошмарите си.

Джакузито беше пълно с вода. Тя стъпи вътре, изтегна се и затвори очи.

Докато краищата на навлажнените й черни къдрици се изправяха, тя си помисли: това е шансът ми да убедя всички, че не аз съм убила онази гадна никаквица.

6.

Род Кимбъл се подписа за препоръчаното писмо и го отвори, докато съпругата му Алисън изпълняваше поредната рецепта. Когато клиентът си тръгна, тя пристигна бързо, за да вземе писмото.

— Кой праща препоръчано писмо? — попита с угрижен тон.

Взе го, обърна се и се върна във външната част на аптеката им, без да му даде възможност да я предупреди за съдържанието на писмото. Смаян, той наблюдаваше как лицето й пламва, а после пребледнява, докато четеше двете изписани страници. Остави листата на плота.

— Не мога отново да мина през такова изпитание — простена тя с разтреперан глас. — Господи, за луда ли ме мислят?!

— Спокойно, любов моя — обади се предпазливо Род.

Като се стараеше да не прави гримаси заради болките, които изпитваше, той се измъкна иззад касата и се пресегна за патериците си. Двайсет години след инцидента, когато го блъсна кола и го остави сакат, а шофьорът избяга, болката бе станала неизменна част от живота му. В някои дни като този — студен и влажен в края на март в Кливланд, Охайо — я усещаше още по-осезаемо. Болката бе изписана в бръчиците около очите и здраво стиснатите му устни. Тъмнокафявата му коса сега бе почти изцяло сива. Съзнаваше, че изглежда по-възрастен от своите четиресет и две години. Изкуцука към Алисън. Снагата му от метър и осемдесет се извисяваше над крехката й фигура. Изпитваше огромна потребност да я защити.

— Не се налага да правиш каквото и да било, ако не искаш — отсече той. — Скъсай писмото.

— Не — поклати глава тя. Отвори чекмедже под плота и го пъхна вътре. — Не мога да говоря за това сега, Род.

В този момент иззвъняването на звънчето над вратата оповести влизането на клиент. Род се върна зад касата.

Когато се венчаха с Алисън, беше надежден нападател на нюйоркския „Джайънтс“. Отгледа го самотна майка, която се грижеше за инвалид, за да издържа сина си. Баща му, безнадежден алкохолик, почина, преди Род да навърши две години. Спортните коментатори единодушно му предричаха бляскава кариера. Тогава подписа и първия си голям договор. По онова време двамата с Алисън бяха по на двайсет и две, а той беше луд по нея още от детската градина. Дори беше обявил на групата си, че един ден ще се ожени за нея.

Семейството на Алисън никога не бе разполагало с излишни пари. Баща й работеше като управител на супермаркет. Алисън завърши колеж благодарение на студентски заеми и работа през свободното си време. Живееха в скромна част на Сейлъм Ридж, недалеч от дома на Род Кимбъл. Тя се размина със стипендия да продължи образованието си.

Той й предложи официално брак, след като подписа договора за много пари с „Джайънтс“. Това стана два месеца след убийството на Бетси Пауъл. Важна част, съпътстваща предложението му, бе, че знаеше за желанието на Алисън да следва медицина и да се посвети на изследователска работа. Обеща да плати образованието й, да ходи на пръсти из дома им, докато тя учи, и да изчакат с раждането на деца, докато не вземе така силно желаната диплома.

Вместо всичко това три седмици след сватбата той претърпя злополуката и през следващите четири години Алисън прекара почти цялото си време до болничното му легло, помагайки му да се възстанови. Парите, спестени след единствения му сезон в „Джайънтс“, свършиха бързо.

Тогава Алисън сключи нови заеми и записа фармацевтика. Първата си работа намери, когато неин възрастен бездетен братовчед я покани на работа в аптеката си в Кливланд.

— Род, и за теб имам работа — подметна той. — Ще се грижиш за снабдяването и ще седиш на касата.

Алисън и Род бяха склонни да напуснат Ню Йорк, който постоянно им напомняше за смъртта на Бетси Пауъл. Няколко години след като се преместиха в Кливланд, братовчед й се пенсионира и те поеха аптеката. Сега имаха широк кръг от приятели и никой никога не ги питаше за убийството след абсолвентската галавечер.

Съпругът й Томас Кимбъл си бе спечелил прякора Род — ще рече светкавица — на терена: един спортен коментатор обяви, че се придвижва невероятно бързо. След злополуката Томас се постара прякорът да не се превърне в нещо, което постоянно да му навява горчивина.