Песните на Джон Ленън призовават да повярваме в себе си, в своите сили и възможности. «За какъв се мислиш? За звезда? Е, ти наистина си такъв!» — пее той.
6
Осъзнаване и оцеляване
Успехът влече след себе си успех.
Мнозина от нас са по-склонни да виждат неуспехите и недостатъците си, отколкото да осъзнаят и оценят постиженията и достойнствата си. Веднъж постигнали нещо, ние му се наслаждаваме за няколко дни или седмици, но след това си поставяме нови цели и желания. Прекалено бързо ни напуска чувството на удовлетворение от постигнатото, ние дори забравяме, че сме получили това, което искаме. Цялото ни внимание се насочва към новите цели и желания и усещането за успех, породено от миналите постижения, се изпарява. Това е абсолютно прахосничество на изключително мощната енергия на успеха. Ако се концентрираме само върху онова, което още не е постигнато, ние несъзнателно подхранваме в ума си представата за собствената си несъстоятелност. Отново и отново можем да използваме енергията на успеха от минали постижения и да постигаме положителни резултати, но за съжаление рядко постъпваме така.
Веднъж, след една моя лекция, към се приближи някаква жена и попита: «Джон, мислите ли, че някога ще мога да постигна целите си?» Помолих я да ги сподели с мен. Нейната първа цел беше да живее в хубава къща, втората — да се върне в Англия, за да се срещне с родителите и роднините си, които не беше виждала четиринадесет години, а третата — да се запознае с по-специален за нея човек и да създаде пълноценна връзка. Тъй като беше самотна майка с три деца и живееше с оскъдни средства, в този момент целите й изглеждаха неосъществими. Но посещавайки семинарите ми, жената се надяваше да научи ефикасни нови начини за подобряване на живота си, за създаване на нова, по-добра действителност.
Уверих я, че използвайки силата на мисълта, тя наистина има шанс да постигне поставените цели. Бях забравил за тази жена, докато веднъж, около година след нашата среща, тя ми позвъни. «Джон, — развълнувано започна тя, — никога няма познаете какво се случи! Сега живея в нова къща с басейн, прекрасен двор и превъзходен изглед.» Казах й, че много се радвам за нея, но тя не беше свършила. «Освен това, прекарах три седмици в Англия и се видях със семейството си. И… — най-хубавата новина тя беше оставила за накрая. Имам чудесна връзка. Влюбена съм, наистина влюбена!»
Естествено нямах търпение да се видя с нея отново. Минаха месеци, преди това да се случи. Тя ме посрещна на летището, но първото нещо, което забелязах в нея, беше, че противно на очакванията ми не изглеждаше весела и жизнерадостна. И когато ни зададе въпроса: «Джон, защо силата на мисълта не действа при мен?» — аз успях само да я погледна удивено.
«Защо силата на мисълта не действа при мен?» — повтори тя. Не можех да повярвам на ушите си: Казах й: «Поправи ме, ако греша, но нима не си онази жена, която преди една година искаше да живее в хубава къща, да пътува до Англия и да има пълноценна връзка? Не беше ли това?»
Тя смутено ме погледна и каза: «О, бях забравила за това!»
Забравила за това! Как може човек да забрави такова нещо? Много просто. Ние го правим постоянно. Тя беше постигнала поставените си цели и сега работеше над нови. Тъй като все още не ги беше формулирала и осъзнала дори, тя се питаше защо силата на мисълта не действа при нея. Беше забравила напълно за своите съвсем скорошни постижения, приемайки ги за даденост. Мислите й се бяха прехвърлили към нови неща.
Ние се концентрираме върху това, което искаме да получим, напълно забравяйки своите