Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)

Първата стъпка при формирането на съзнание за благополучие се състои в това да запечатате четирите убеждения за благополучие във вашето подсъзнание.

1. Вселената гъмжи от изобилие.

2. Животът носи радост и удовлетворение.

3. Всеки аспект от моя живот предлага неограничен брой възможности.

4. Да успея е моя отговорност.

Стъпка 2: търсете и приемайте изобилието сега

Изобилие цари около вас в момента и всичко, което трябва да направите, е да си отворите очите и да го потърсите. Не чакайте парите да дойдат сами при вас, за да се почувствате успели. Почувствайте се успели още сега! Имате ли изобилие от приятели? Имате ли изобилие от крепко здраве, идеи, дрехи или време? Намерете онази област от живота си, чрез която да почувствате изобилието.

Как програмирах ума си за благополучие и станах богат

Нека да ви разкажа как самият аз започнах да програмирам ума си за успех. Живеех в малка хижа дълбоко в гората, без електричество и течаща вода. Нямах пари, но разбрах принципите на благополучието и започнах да препрограмирам мислите си.

Цепя си дърва за огрев и благодаря за изобилието около мен. Подреждам ги на купчинки и си казвам: «Имам не едно, не две, не десет, а изобилие от дърва, с които да се топля.» Ям си гозбите и хваля себе си и Вселената за изобилието, което имам. Ако се случи да има купа с грозде пред мен, аз броя всяко зърно: не едно, не две, а изобилие от грозде. Разхождам се из гората и около мен виждам изобилие: полета, покрити с хиляди цветя, дървета навсякъде, птици и животни в изобилие. Природата несъмнено беше щедра. И независимо от това, че нямах пари, мислите ми бяха постоянно насочени към изобилието. Знаех, че ако поддържам тази насока на мислене, то изобилието скоро ще се прояви.

Когато изнасях първите си лекции пред публика, тъй като имах много малко пари, отсядах в хотели трета категория. Това ме караше да се срамувам и се стараех никой да не ме вижда, когато влизам или излизам. Следобед често ходех във фоайето на един голям първокласен хотел, за да попия атмосферата и енергията на това място. Много скоро вече печелех достатъчно пари, за да отсядам в първокласни хотели и хвалех Вселената за нейното изобилие.

Веднъж докато вървях по коридора на хотела, в който бях, погледнах към една стая, която в момента почистваха и бях поразен, когато видях огромна стая, в която нямаше нито едно легло. Убедих камериерката да ме пусне да разгледам и с учудване забелязах, че има две стаи — голяма всекидневна и отделна спалня. Тогава за първи път видях апартамент. От този момент започнах да визуализирам как отсядам в такива апартаменти и един ден си наех такъв. Едва си го позволих, но ми се искаше да почувствам вибрацията на благосъстояние, пък макар и за една вечер. Разходих се из апартамента, вкусвайки изобилието. Седнах на разкошния диван и сложих краката си на масата. Това не беше сън, бях наел такъв чудесен апартамент, макар и за една нощ. Възхвалих Вселената за щедростта й. Постепенно започнах да отсядам в апартаменти все по-често и по-често. Отначало не печелех много пари, но после станаха все повече и повече, докато накрая потекоха като река към мен.

Наполеон Хил, финансов съветник на много велики хора, възкликнал веднъж: «Когато при вас започнат да идват големите пари, това става така внезапно и идват толкова много, че почвате да се чудите къде са се крили през всичките тези години на бедност.» С мен се случи именно така. И досега си спомням деня, в който осъзнах, че наистина съм постигнал финансов успех.

Случи се по време на парти, което бях организирал по случай петата годишнина на моя курс «Движещата сила на мисълта». Бях в Сидни, Австралия, на световно турне и бях отседнал в президентския апартамент на хотел «Шератон». Апартаментът беше много пищен, всекидневната — голяма почти колкото лобито на хотела. Огромна стъклена стена се издигаше от пода до тавана на целия апартамент и разкриваше удивителна гледка — Сидни лежеше в краката ми — операта, пристанището, блестящите светлини на града. Беше наистина величествено.

Спомням си, че развличайки моите гости, изведнъж си помислих: «Какъв преврат на съдбата!» Помолих да ме извинят за момент, минах през спалнята и излязох на балкона, който гледаше към океана. Само за пет години преминах от живот в горска хижа, без електричество и течаща вода до живота си сега, в който развличам приятелите си в президентския апартамент на един от най-добрите хотели в света. Не само това, бях го резервирал за месец напред — парите вече нямаха значение. Мислено се върнах назад към момента, когато започнах да програмирам ума си за благополучие, и плодовете, които това ми носеше сега. И благодарих на Вселената за тайните на успеха, които ми се бяха открили. Дадох си дума, че ще споделя тези тайни и с други хора и се присъединих към гостите си.