Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)

Ние се нуждаем от нови подходи и по-голяма готовност за изследване на възможностите при взаимоотношенията между хората. Стига да поискаме, можем да бъдем извор на постоянно израстване, да се поддържаме един друг, което от своя страна да ни направи по-силни. Струва си да разберем, че можем да се обогатяваме и взаимно да си вдъхваме кураж — това е преломен момент по пътя към по-пълноценни взаимоотношения. Ние откриваме, че когато станем по-откровени, хората ни отвръщат със същото и ни приемат такива каквито сме. Усещането за ранимост изчезва и започваме да се чувстваме свободни, Живи, будни и изпълнени с енергия, както никога досега. И когато това се случи, всяка връзка се изпълва със смисъл, става важна, обогатява ни. Какво повече можем да искаме?

Всеки човек е звезда

Всеки човек е специален, уникален и заслужава уважение. Всеки човек е звезда. Вашият съпруг. Вашата съпруга. Вашите родители са също специални и уникални и заслужават уважение. Всеки от вашите приятели, вашият шеф, сервитьорката в ресторанта, шофьорът на такси, умиращият старец, съседското момче — всички те са специални, уникални и достойни за уважение.

Осъзнаването на факта, че всеки човек е специален, независимо от това кой е и какво положение заема в обществото, променя отношението ни към хората. Започваме охотно да им засвидетелстваме дължимото уважение. Те може и да не знаят, че са специални или да не показват това чрез поведението си, но ние го знаем и се отнасяме към тях по съответния начин.

Научете се да виждате повече, отколко всеки човек сам вижда в себе си. Всеки носи зрънцето, от което да поникне величие и вие давате шанс на хората, когато видите потенциала им зад недостатъците и проблемите, когато видите душата им, тяхната вътрешна красота и техните таланти.

За първи път открих, че отношението към човека като към звезда има силата да преобразява, когато изнасях лекции в Сан Франциско преди няколко години. Пътувах из страната с мой колега и семейството му. Беше ни трудно да намерим бавачка за детето им и се наложи да се примирим с жена, която беше една от най-негативно настроените и изцеждащи личности, които бях срещал. Постоянно се оплакваше от нещо и щом пристигнеше, гледахме веднага да тръгнем, за да не стоим дълго в нейната компания. Открих, че съм отрицателно настроен към нея и реших да променя начина си на мислене. Осъзнах, че някъде дълбоко в себе си тя притежава друго, по-чувствително и жизнерадостно лице от това, което виждахме. Аз се концентрирах, представяйки си я по този начин, докато не започнах с усмивка да мисля за нея като за «слънчев лъч».

Следващият път, когато тя дойде, не хукнах веднага навън, а я отведох малко встрани и й казах: «Знаете ли, всеки път когато влезете в тази къща, ми се струва, че е надникнал слънчев лъч.» Тя втрещено ме погледна. Продължих: «Ние много ви ценим, както и това че работите при нас като бавачка и сме щастливи, че имаме човек като вас край себе си.» Тя стоеше онемяла. Когато по-късно същата вечер се върнахме вкъщи, пак започнах да я хваля и да я наричам слънчев лъч.

Следващият път когато тя дойде, я поздравих с думите: «Вижте, пристигна нашият слънчев лъч.» Вече наистина смятах така, знаейки, че дълбоко в нея се крие мил и прекрасен човек.

Тя ми се усмихна — това беше първият път, когато я виждах да се усмихва. Когато останалите излязоха от стаята, тя ми каза: «Знаете ли, никой по-рано не ми беше казвал такива приятни думи. Никога. Нито веднъж през целия ми живот.» Сега аз бях втрещен. Шокиран. Не можех да си представя, че има хора, на които никой, никога не е казвал нещо мило. Помислих си за детството й и за това колко нещастия трябва да е преживяла през живота си, колко тежък е бил той. Бях щастлив, че съм променил мислите си и се срамувах от предишното си отношение към нея.

Продължих да я зареждам с позитивна, поддържаща енергия и резултатът беше направо поразителен. Тя престана да се оплаква, стана много приятна и което е най-учудващото — бръчките от лицето й изчезнаха за няколко седмици и започна да изглежда с двадесет години по-млада. Всички забелязаха това. Тя наистина стана «слънчев лъч». Тази случка завинаги промени моето отношение към хората.

Когато гледате на хората като на достойни за уважение, те са склонни да ви доказват, че наистина са такива. Вие давате на хората шанс да ви показват най-доброто от себе си, виждайки величието в тях. Възможно е те самите да не се смятат за велики или уникални. Може би се чувстват безполезни. Тогава бъдете тяхното огледало! Покажете им, че виждате техния потенциал. Направете го чрез своите постъпки, думи, мисли и чувства. Животът на всеки човек е важен. Всеки има какво да допринесе. Осъзнайте, че всеки човек е специален и нека това определя отношението ви. Вашата поддръжка може да даде тласък или да се окаже преломен момент в нечий живот, затова не позволявайте външната обвивка на човека да ви заслепи и да не видите неговото величие. Повярвайте в него и той ще ви покаже най-доброто от себе си.