Подводни течения

— А в неделя през нощта? Когато аз заминах, беше прекрасно.

— Да! Това и аз помня добре. Наистина беше хубаво. Мисля, че започна да вали към полунощ.

— И така, счита се, че смъртта е настъпила между шест и дванайсет в неделя през нощта — каза Лу Болд.

Крамер кимаше с глава някак си по детски неуверено.

— А защо? — запита той.

— Защото прозорците са останали отворени. Тя би ги затворила.

Крамер кимна отново.

— И защото всички убийства стават по това време — добави Болд, като сваляше стъклото на вратата. — А какви са данните за местопрестъплението? — запита той.

— Не желаете ли да влезете вътре? — отвърна Крамер с въпрос.

— След малко. — Болд посочи с ръка към докладите. — Не искате ли да ми прочетете?

— О, да, разбира се!

Болд се опитваше да даде възможност на Крамер да участва в полските разследвания. Би предпочел да бъде съвсем сам, но и това ща стане след няколко минути. Крамер прочете нещо от следващия доклад, а после започна да го перифразира, както направи и с първия доклад.

— Нямаше запалени лампи в цялата къща. Единствено светеше нощната лампа в банята до спалнята. Никакви данни от съседите.

— Кого натоварихте с тази задача?

— Шосвиц я възложи на Ла Моя. Той влезе сам в помещенията, за да се избегне всякакво нарушение на обстановката. Това беше най-чистата работа, Болд. Ла Моя направи първоначалния доклад. Сетне Док Диксън, а след него и Ейбрамс.

Диксън, когото Болд наричаше просто Дикси — главен патолог в центъра за медицински изследвания на графство „Кинг“, беше близък приятел на Болд, както и Чък Ейбрамс — Ейб — техникът ветеран на Следствения отдел.

Ейбрамс напръска с прах всички предмети за възможни отпечатъци, както винаги много внимателно. Ла Моя направи цветни снимки и видеофилм; скицира плана на етажа и отбеляза всички ъгълчета, откъдето е снимано, и състави доклад и контролен списък, докато Док Диксън оглеждаше тялото. Крамер обърна страницата.

— Крой беше намерена на леглото, легнала по гръб, с лигатура на шията и множество рани от намушкване в гърдите. Обичайният кръст, изрязан с нож върху гърдите, също личеше, както винаги. Док смята, че е използван кухненски нож, както в предишните случаи. Парче от нейната нощница е все още върху врата й, но самата нощница липсва.

— Взел е още един сувенир — каза Болд.

— По всичко личи, че случаят е идентичен. Завързал я е за леглото, удушил я е, а после я е развързал и обърнал, за да постави своя знак.

— Намерена ли е нощницата? — запита Болд.

— Навсякъде. Същата програма. Същият престъпник. Взел е нощницата със себе си. С това е попълнил колекцията си. Може би ще отваря бутик.

— Продължавайте!

— Празно шише от мляко, близо до леглото. Последната поща, която е отворила, е от събота. Имаше и неделен брой на вестника в кутията, разделът „мода“ беше върху леглото й. Не сме докосвали нищо, което не трябва да се пипа. Шосвиц казва, че вие можете да боравите с всичко както намерите за добре. Няма признаци за кражба. Следственият отдел откри следи от същата кал — маслено-бензинова смес — върху верандата на лицевата фасада. Такава кал намираме вече за трети път. Сместа би могла да бъде от мотор на лодка, верижен трион или за унищожаване на плевели. Не може да се каже. Все още не се знае нищо за последния контакт с жертвата, но се предполага, че такъв е имало в петък през нощта с нейния приятел на име Маркет. Намерихме няколко хартийки за свиване на цигари и една кутия в хола, заедно с около четвърт унция1 тютюн. Няма други принадлежности. Японски вибратор е намерен на нощната й масичка, съвсем обикновен, продаден й по пощенска поръчка. Няма улики за извратени сексуални прояви. Това е.

— А косми?

— Следственият отдел вакуумира много проби от това жилище. Всички са вече в криминалната лаборатория. Вие се интересувате от червените фибри, както разбирам?

— Да, така е! — каза Болд.

Преди няколко години, по съображения за ефективност, полицейската лаборатория беше демонтирана в полза на държавно финансираната криминална лаборатория. Нейните услуги се ползваха съвместно от ФБР, полицията и пожарната, а разходите се начисляваха отделно за всяко ведомство. В резултат на това често лабораторията се оказваше пренатоварена, понякога неефективна в анализите и пробите, събирани и представяни от техниците или детективите на полицейското управление и следственият отдел.

— Ако е имало такива, те вече са при нас. Взехме шест отделни торбички с проби от главния вход и задната врата, вътрешни и външни, от стълбището и няколко от спалнята.

— Добре!

— О, има още нещо! — каза Крамер, като обръщаше страниците назад.

Болд погледна към него. Крамер имаше лунички по лицето, светлозелени очи и златисто-ръждива коса. Той изглеждаше като нещо повече от звезда от филмите на Уолт Дисни.

— Ла Моя — продължи Крамер, — забеляза някаква странна миризма във въздуха, миризма на лекарство. Беше познато за него, но не можа да открие източника. Техниците на Док Диксън също отбелязаха такова нещо, но никой не го откри.

— Миризма на лекарство?

— Така казаха.

Болд кимна с глава след този отговор.