Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

– Предполагам, малко повече от миналата година. – Шадикшарам облиза един пръст, за да успее да наниже поредната особено безвкусна дрънкулка. – Кралските такси традиционно се движат нагоре.

– По-скоро бих изхвърлил парите си през борда, вместо да ги давам на тия чакали в Събора.

– Аз по-скоро бих изхвърлила теб през борда, ако не бях убедена, че майка Море ще те хвърли обратно. – Шадикшарам протегна ръка и разпери пръсти да се полюбува. – С кралски лиценз можем да търгуваме навсякъде из Разбито море. Без него... пуф. – Тя духна шумно и размърда пръсти, за да му покаже как ще се изплъзнат между тях печалбите.

– Върховният крал следи ревностно събирането на приходите за хазната си – промърмори Джоуд.

– Естествено – отвърна Рълф и проследи с поглед капитана, която срита небрежно Нищо, преди да се отправи надолу по трапа, следвана от подтичващия на края на веригата си Анкран. – Именно данъците и таксите му го правят върховен. Без тях ще се срине в калта като всички останали.

– Пък и великите мъже имат нужда от могъщи врагове – продължи Джоуд. – А войната е едно много скъпо занимание.

– А веднага след нея се нарежда строенето на храмове.

Рълф кимна към подаващия се иззад покривите огромен скелет на постройка. Беше така гъсто окичен с въжета, макари и паянтови скелета, че беше невъзможно да отгатнеш формата.

– Това е храмът на върховния крал?

– На неговия нов бог. – Рълф се изплю през отвора за греблото, но не уцели и плюнката му плясна на дървото на борда. – И паметник на собствената му суета. От четири години го строи, а дори не го е преполовил.

– Понякога си мисля, че такова нещо като богове въобще не съществува – каза замислено Джоуд, прокарвайки бавно пръст по стиснати устни. – Но после започвам да се чудя кой тогава прави живота ми такъв ад.

– Стар бог – намеси се Ярви. – Не нов.

– Какво имаш предвид? – попита Рълф.

– Преди елфите да тръгнат на война срещу Нея, тя е била Единствен бог. Но в арогантността си те използвали магия, толкова силна, че разбила Последната врата, избила ги до един и разкъсала Единствен бог на много богове. – Ярви кимна към строежа на храма. – В земите на юг някои вярват, че всъщност Тя въобще не може да бъде разкъсана. Че многото богове са просто различни аспекти от Нея. Изглежда, върховният крал е намерил дос­тойнства във вярванията им. Или ако не той, баба Вексен. – Замисли се за момент. – Или ако не достойнствата, то изгодата от това да се подмаже на императрицата на Юга, като започне да се моли на нейния бог. – Той си спомни гладния блясък в очите й, когато коленичи пред нея. – Или пък просто мисли, че хората, които коленичат пред един бог, ще коленичат по-лесно пред един крал.

Рълф се изплю отново.

– Предишният върховен крал беше достатъчно лош – каза той, – но поне се смяташе за пръв измежду братя. А този колкото повече остарява, толкова по-обсебен става от властта. Двамата с проклетия му пастор няма да мирясат, докато не се възкачат по-високо и от новия им бог и целият свят не падне на колене да им целува сбръчканите задници.

– Онзи, който почита Единствен бог, не избира пътя си, той му е предначертан свише – продължи отнесен в мисли Ярви. – Той не отказва молби и се подчинява на заповедите с поклон. – Придърпа веригата си и се загледа в нея. – Единствен бог прокарва верига през света, от върховния крал до малките крале, а оттам до всеки от нас. И всяка брънка е на мястото си. И така всички са нейни роби.

Джоуд го изгледа със сериозно изражение на лицето:

– Голям мислител си бил ти, Йорв.

Ярви сви рамене и пусна веригата до пейката.

– И от това по-малко полза, отколкото гребец с две здрави ръце.

– Всъщност как е възможно един бог да отговаря за всичко на тоя свят? – Рълф разпери ръце пред западащия град и хората му. – Как един бог може да е за всичко, за добитък и риба едновременно, за морето и небето, войната и мира? Пълни глупости са това.

– Може би Единствен бог е като мен. – Сюмаел се беше излегнала на покрива на пристройката на кърмата, подпряла глава на едно кльощаво рамо и полюшваше провесения си крак.

– Мързелива? – изръмжа Джоуд.

Тя се усмихна:

– Тя избира курса, но има много малки богове, които държи оковани на пейките, за да гребат в правилната посока.

– О, прости ми, всемогъща – каза Ярви, – но оттук ми се струва, че виждам и на твоя врат нашийник.

– Засега – отвърна тя и преметна небрежно тънката верига през рамото си като шал.

– Единствен бог – изсумтя отново Рълф и пак поклати глава, загледан в недостроения храм.

– По-добре един, отколкото никакви – отбеляза Триг, който в този момент минаваше покрай него.

Гребците се умълчаха. Знаеха, че оттук курсът им минаваше през земята на шенд, които не проявяваха милост към чужденците, не се молеха на никой бог и не коленичеха пред никой крал, без значение за колко върховен се смята.

Големите рискове обаче означават големи печалби, както ги информира Шадикшарам, когато скочи на палубата и вдигна гордо изписания с руни кралски лиценз. Очите й грееха така, все едно го бе получила лично от ръката на върховния крал.