Полукрал. Първа част от трилогията "Разбито море"

Пристъпи, залитайки, към процепа в пода и разтърси глава, за да се освободи от замайването и пищенето в ушите си. Тунелът отдолу беше пълен с хората от свитата на Одем. Едни се препъваха заднешком, стиснали с ръце главите си. Други посягаха с несигурни ръце към оръжията си. Трети, скупчени пред бронзовата плоча, крещяха без глас, въртяха се объркани, тупкаха с длани по пищящите лица. Сред тях самият фалшив крал беше вдигнал глава и гледаше към тавана. Очите му срещнаха очите на Ярви и лицето му пребледня така, сякаш беше видял демон, изпълзял обратно през Последната врата.

Ярви се усмихна.

Тогава усети някой да го сграбчва за рамото.

Нищо го дръпна назад и закрещя в лицето му. Ярви виждаше устните му да мърдат в тесния процеп на шлема, но чу просто глъхнещо клокочене.

Подът на стаята се успокои и той хукна след Нищо към вратата, оттам надолу по тясното вито стълбище, където се блъска, залитайки, в стените, бутан от напиращите зад него. Нищо отвори рязко някаква врата, в мрака нахлу светлина и в следващия момент Ярви излетя навън.

Последната врата

В двора на крепостта цареше хаос. Летяха остриета, хвърчаха трески, стоманата звънтеше, стрелкаха се облещени озъбени лица, летяха стрели, падаха тела и всичко това в неестествена тишина.

Точно както го беше планирал, наемниците на майка му бяха изскочили от скривалищата си и бяха ударили ветераните на Одем в гръб. Мнозина вече бяха посекли намясто, други преследваха из двора, оставяйки след себе си пръснати по тревата кървящи тела.

Онези, оцелели след първоначалния шок, сега се биеха ожесточено. Нямаше битка в истинския смисъл на думата, просто отделни схватки на биещи се на живот и смърт. Мигащ на парцали, Ярви видя една от жените шенд да ръга воин на Одем, докато онзи я млатеше с ръба на щита си в лицето, оставяйки по него кървави бразди.

Точно по план той видя Рълф и стрелците му да засипват двора с поредния залп стрели. Те се издигнаха безшумно в небето и полетяха надолу, надупчвайки щитовете на воините от личната охрана на Одем, скупчени нагъсто около своя крал. Един получи стрела в лицето, но дори не я забеляза – продължи да сочи с меча си към стълбите на Залата на боговете и да крещи. Друг се свлече със стрела в корема, вкопчи се в крака на човека до себе си, но онзи се отскубна безцеремонно от ръката му и го остави да се свлече на земята. Ярви познаваше и двамата. Доказали се воини, които някога бяха удостоени с честа да стоят на стража пред кралската спалня.

„Битката превръща хората в животни“, му казваше някога баща му. Ярви видя озъбен главорез с татуировка на бузата, гласяща „крадец на овци“, да посича един невъоръжен роб, който изпусна стомната си и тя се пръсна в стената.

Възможно ли е да бе планирал това? За това ли се моли?

Беше отворил широко вратата и беше поканил майка Война на гости. Вече не можеше да спре това. Никой не можеше да го спре. Оцеляването в него беше достатъчно предизвикателство.

Видя Нищо да подсича краката на един от воините на Одем, после да посича в гръб друг, обърнал се да побегне, след това да изблъсква щита на трети, който залитна силно назад, спъна се в ниския зид около кладенеца, преметна се заднешком и изчезна в дупката.

Вцепенен, Ярви изтегли бавно меча на Шадикшарам от ножницата. Това прави човек в битка, нали? Но, богове, как тежеше само. В него се блъскаха хора, тичащи като обезумели да се присъединят към този ад, но неговите крака сякаш бяха пуснали корени в земята.

Видя, че вратите на Залата на боговете бяха отворени и към тях, приклекнали зад надупчените си със стрели щитове, воините на Одем пълзяха крачка по крачка заднешком, прикрили зад себе си фалшивия крал.

Посочи с меч към тях и изкрещя:

– Там!

Слухът му се възвърна достатъчно, че да чуе нечии тежки стъпки зад гърба си, и навреме, за да се обърне рязко назад.

Но само толкова.

Чу звън на стомана и усети меча си да полита избит настрани, почти отскубнат от ръката му. Зърна за миг белязаното лице на Хюрик, чу гърленото му ръмжене, преди щитът му да го фрасне в гърдите, повдигайки го напълно от земята и запращайки го по гръб в тревата две крачки назад.

Погледът на Хюрик се стрелна настрани и той се извърна рязко, за да парира с щита си летящото острие на секира. Ударът беше толкова силен, че откъртените от дървото трески хвръкнаха във въздуха. Джоуд нададе рев и го връхлетя отново, размахвайки секирата като обезумял. Хюрик отстъпи, докато парираше втория удар, но третият не беше добре премерен и той бе готов за него. Посрещна го стабилно приклекнал и щитът му изби с лекота тежкото острие. То прелетя на една педя от рамото на Хюрик и се заби с глух удар в тревата. Докато Джоуд залиташе след него, Хюрик вряза ръба на щита си в главата му, извади го от равновесие и с къс, добре премерен удар на меча си изби дръжката на секирата от ръцете му.

Очевидно един хлебар не можеше да се мери с избрания щит на кралицата на Гетланд, независимо колко добър човек беше.