Полунощ в Ел Ей

Стигна до вратата с кодирана ключалка на оградата и видя мъж с посивяла коса и пълна полицейска униформа, на яката си имаше четири звезди. Директорът на градското полицейско управление. Той чу подрънкването на каишката и се обърна към доближаващата го Балард.

— Детектив Балард?

— Вярно, аз съм Балард. Но вече не съм детектив.

— Точно това исках да обсъдя с вас. Срещали ли сме се досега?

— Не се познаваме лично, но аз знам кой сте, господин директор.

— Можем ли да поговорим някъде насаме?

— Не мисля, че има кой да ни подслуша тук.

Намекът беше ясен — нямаше да го покани в дома си.

— И тук е добре — съгласи се той.

— Какво мога да направя за вас? — попита Балард.

— Осведомиха ме за вашата работа по някои случаи, които бяха разгласени шумно напоследък. Би трябвало да кажа, работа, за която не сте получили признание. И преди, и след като сте върнали значката.

— И какво следва?

Той бръкна в джоб на униформата и извади служебна значка. Балард познаваше номера й. Нали беше нейна допреди две седмици.

— Искам да си я вземете — каза той.

— Тоест искате да се върна на работа?

— Да. Управлението има нужда от промяна. И тя може да бъде извършена само отвътре. Как да я постигнем, ако способните на това свестни хора решават да напуснат?

— Не ми се вярва, че в управлението биха искали човек като мен. И не смятам, че управлението иска да се промени.

— Детектив Балард, няма значение какво иска управлението. Ако една организация не се променя, тя умира. Ето защо искам да се върнете. Нуждая се от вашата помощ за осъществяването на промяната.

— И с какво бих се занимавала?

— С каквото поискате.

Балард кимна. Спомни си и думите на Бош, че промяната трябва да бъде извършена отвътре. Милион протестиращи по улиците не стигаха за това. Спомни си и общите им планове с Бош за партньорството.

— Господин директор, може ли да обмисля предложението ви?

— Разбира се, помислете. Само не протакайте излишно. Предстои ни много работа. — Той показа значката. — Ще я пазя, докато не чуя какво е решението ви.

— Да, сър — отвърна Балард.

Директорът се върна при колата и шофьорът му отвори вратата. Голямата черна кола потегли по „Финли“ и Балард я изпрати с поглед.

После отиде да сърфира.