Последна саможертва

- Ами... предполагам, че затова е добре, че отиваме някъде, хм, на сигурно място, нали? - попитах невинно. След като ми светна, че навярно ще ни трябва време, за да планираме добре следващата си съвместна стъпка, осъзнах и нещо друго - неудобството от факта, че бяхме изгубили безопасното си убежище.

- Сигурно място... - Тя поклати глава. - Е, ще видим. Надявам се, че не се забърквам в нещо глупаво.

След тези застрашителни думи в колата се възцари тишина. Исках да узная повече за мястото, където отивахме, но усещах, че не бива да насилвам късмета си и да провалям малката победа, която бях извоювала. Или поне победата, която си мислех, че съм постигнала. Не бях напълно сигурна, че Сидни е стопроцентово с нас, но имах чувството, че Дмитрий е убеден. По-добре да не я дразня точно сега. Погледнах към джи-пиес устройството. Оставаше почти час. Достатъчно време, за да проверя какво става с Лиса.

Беше ми нужна минута, за да се ориентирам къде беше приятелката ми, вероятно защото очаквах, че се е върнала в стаята си. Но не, тя се намираше на място, където съм ходила само веднъж: домът на родителите на Ейдриън. Изненадващо. Но след няколко минути престой в съзнанието и разбрах причината. Настоящият и апартамент се намираше в сградата за гости, а след настъпилата паника заради бягството ми там гъмжеше от посетители, които се опитваха да напуснат кралския двор. Градската къща на семейство Ивашков се намираше в район, където бяха разположени постоянните резиденции и който бе много по-тих - не че и там не липсваха паникьосани съседи.

Ейдриън се бе излегнал в дълбок фотьойл, вдигнал небрежно крака върху изящната масичка за кафе, която навярно някой специалист по вътрешен дизайн бе помогнал на майка му да избере. Лиса и Кристиан току-що бяха пристигнали и тя долови лек мирис на дим във въздуха, което я накара да си помисли, че малко преди това Ейдриън се е отдал на един от вредните си навици.

- Ако имаме късмет - казваше той на двамата, - родителското тяло ще е заето за известно време, което ще ни предостави нужните спокойствие и тишина. Труден ли беше разпитът?

Лиса и Кристиан се настаниха на един диван, който изглеждаше повече красив, отколкото удобен. Тя се облегна на любимия си и въздъхна.

- Не беше толкова зле. Не зная дали са напълно убедени, че ние нямаме нищо общо с бягството на Роуз... но определено не разполагат с никакво доказателство.

- Мисля, че ще си имаме повече разправии с леля Таша -обади се Кристиан. - Тя доста се вкисна, че не сме и казали какво става. Струва ми се, че и се иска тя лично да бе взривила статуите.

- Мисля, че по-скоро е разстроена заради намесата на Дмитрий - изтъкна Лиса. - Смята, че сме прецакали шансовете му отново да бъде приет.

- Права е - съгласи се Ейдриън, взе дистанционното и включи големия плазмен телевизор. Изключи звука и започна да прещраква безразборно каналите. - Но никой не го е насилвал.

Лиса кимна, но мислено се зачуди дали неволно не го е принудила. Тържествената му клетва да я закриля не беше тайна за никого. Кристиан сякаш долови тревогата и.

- Хей, доколкото знаем, той никога не би...

Прекъсна го почукване на вратата.

- По дяволите! - Ейдриън се изправи. - Край на спокойствието и тишината.

- Родителите ти нямаше да чукат - изтъкна Кристиан.

- Вярно е, но сигурно е някой от приятелите им, дошъл да пийне портвайн и да поклюкарства за това, колко ужасна е днешната престъпна младеж - подвикна Ейдриън, докато се отправяше към вратата.

Лиса чу отварянето на вратата, последвано от приглушен разговор. Миг по-късно Ейдриън се върна с млад морой, когото Лиса не познаваше.

- Виж - типът се озърна нервно, - мога да дойда и друг път. - Видя Лиса и Кристиан и замръзна.

- Не, не - успокои го Ейдриън. Превръщането му от вкиснат и отегчен млад мъж в приветлив и оживен домакин бе станало толкова бързо, все едно бе щракнал електрически ключ. - Сигурен съм, че тя ще се върне всеки момент. Познавате ли се?

Непознатият кимна, докато местеше поглед от лице на лице.

- Разбира се.

Лиса се намръщи.

- Аз не те познавам.

Усмивката не слизаше от устните на Ейдриън, но Лиса усети, че тук става нещо важно.

- Това е Джо. Джо е портиерът, който ми помогна, като свидетелства, че не съм бил с Роуз, когато Татяна е била убита. Същият, който работи в сградата на Роуз.

Лиса и Кристиан се изправиха на дивана.

- Голям късмет, че се появи преди изслушването - рече Кристиан предпазливо.

За кратко имаше паника, че Ейдриън може да бъде замесен в престъплението заедно с мен, но Джо се беше появил тъкмо навреме, за да свидетелства за времето, по което е видял Ей-дриън и мен в моята сграда.

Джо направи заднешком няколко стъпки към вратата.

- Наистина трябва да си вървя. Само кажете на лейди Иваш-ков, че съм идвал... и че напускам двора. Но всичко е уредено.

- Какво е уредено? - попита Лиса и бавно стана.