Последна саможертва

- Тя... тя знае. - Знаех, че Лиса няма заплашителен вид. Беше готина, слаба и много сладка, но от страха, изписан по лицето на Джо... ами, сигурно го е изгледала доста страшно. Това ми напомни скорошната и среща с Ейб. - Наистина - додаде той - трябва да вървя.

Понечи да тръгне, но внезапно усетих как духът избухна в Лиса. Джо се закова неподвижен, докато тя пристъпваше към него.

- За какво искаш да говориш с лейди Ивашков? - настоя.

- По-кротко, братовчедке - промърмори Ейдриън. - Не се нуждаеш от толкова много от духа, за да получиш отговор.

Лиса използваше внушението върху Джо, при това толкова силно, че той се превърна в кукла на конци.

- За парите - ахна Джо с широко отворени очи. - Уреждането на парите.

- Какви пари? - продължи да го разпитва тя.

Джо се поколеба, сякаш се опитваше да устои на невидимата сила, но накрая се предаде. Не би могъл да се бори с толкова силно внушение от някой, владеещ магията на духа.

- Парите... парите, за да свидетелствам... за това, къде е бил той. - Джо кимна рязко към Ейдриън.

Невъзмутимото изражение на Ейдриън леко се пропука.

- Какво искаш да кажеш с това, къде съм бил в нощта, ко-гато леля ми умря? Да не би да казваш...

Кристиан продължи оттам, откъдето Ейдриън не можа.

- Лейди Ивашков ти е платила, за да кажеш, че си видял Ейдриън, нали?

- Наистина го видях! - извика Джо. Видимо се потеше. Ей-дриън беше прав: Лиса използваше твърде много от магията на духа. Това нараняваше физически Джо. - Аз просто... просто... не си спомням часа... Не си спомням който и да е час. Това казах и на другия тип. Тя ми плати да уточня часа, когато си бил там.

Това не се хареса на Ейдриън, изобщо не му хареса. Трябва да му призная, че запази спокойствие.

- Какво имаш предвид с това, че си казал и на „другия тип“?

- Кой друг? - попита Лиса. - Кой друг е бил с нея?

- Никой! Лейди Ивашков просто искаше да бъде сигурна, че синът и е извън подозрение! Аз нагласих малко подробности заради нея. Онзи тип... другият, който дойде по-късно... който искаше да знае кога се е появила Хатауей.

Откъм антрето се чу изщракване при отварянето на входната врата. Лиса се наведе напред, усилвайки внушението.

- Кой? Кой беше? Какво искаше?

Джо имаше вид, сякаш страдаше от силна болка. Преглътна.

- Не зная кой беше той! Никога преди това не съм го виждал! Някакъв морой. Просто искаше да свидетелствам за времето, когато съм видял Хатауей. Плати ми повече от лейди Ивашков. Нямаше да навреди... - Погледна отчаяно към Лиса. - Нямаше да навреди да помогна и на двамата... особено след като Хатауей го е извършила...

- Ейдриън? - разнесе се гласът на Даниела откъм коридора. - Тук ли си?

- Спри - предупреди Ейдриън Лиса с нисък глас. Не се шегуваше.

Тонът и бе мек, а вниманието и продължаваше да е насочено към Джо.

- Как изглеждаше мороят? Опиши го.

По дървения под на коридора се разнесе потракване на високи токчета.

- Като всички! - Отвърна Джо. - Кълна се! Незабележим. Обикновен. С изключение на ръката... моля ви оставете ме да си вървя...

Ейдриън избута Лиса настрани, прекъсвайки контакта между нея и Джо. Джо едва не се свлече на пода, а сетне се скова, когато погледът му се преплете с този на Ейдриън. Още внушение, но в много по-малка доза, отколкото Лиса бе използвала.

- Забрави това - изсъска Ейдриън. - Никога не сме водили този разговор.

- Ейдриън, какво...

Даниела прекрачи прага на дневната и се сепна от гледката, разкрила се пред очите и. Кристиан все още седеше на дивана, но Ейдриън и Лиса бяха на сантиметри от Джо, чиято риза бе мокра от пот.

- Какво става тук? - възкликна Даниела.

Ейдриън отстъпи назад и дари майка си с една от онези свои очарователни усмивки, които разтапяха сърцата на толкова много жени.

- Този младеж е дошъл да се види с теб, мамо. Казахме му да те почака. Тъкмо излизахме.

Даниела плъзна поглед между сина си и Джо. Явно беше, че се чувства объркана и смутена. Лиса се изненада от думите на Ейдриън, че „тъкмо излизали“, но не го опроверга. Крис-тиан също.

- Радвам се да ви видя - промърмори Лиса. Усмивката, с която озари Даниела, беше не по-малко очарователна от тази на Ейдриън. Джо изглеждаше напълно замаян. След последната заповед на Ейдриън бедният портиер вероятно напълно бе забравил как се е озовал в дома на семейство Ивашков.

Лиса и Кристиан побързаха да последват Ейдриън навън, преди Даниела да успее да проговори.

- Какво, по дяволите, беше това? - попита Кристиан, когато тримата се озоваха навън. Не бях сигурна дали имаше предвид стряскащата сила на внушението на Лиса, или онова, което бе разкрил Джо.

- Не съм сигурен - отвърна Ейдриън мрачно. Нямаше и следа от сърдечната му очарователна усмивка. - Но трябва да поговорим с Михаил.

- Роуз.

Нежният глас на Дмитрий ме върна обратно в колата при него и Сидни. Той несъмнено бе разпознал изражението на лицето ми и знаеше какво става.

- Всичко наред ли е там? - попита.