Последна саможертва

За миг вече не бях с Лиса. Не бях в килията си. Вместо това се върнах в деня на арестуването ми. Спорех с Дмитрий в кафенето, възмущавах се от постоянния му отказ да говори с мен, както и да продължим предишната си връзка. Тогава реших, че съм приключила с него, че наистина всичко е свършило и няма да му позволя да продължава да разкъсва сърцето ми. В този миг нахлуха пазителите, за да ме арестуват, и въпреки всички твърдения на Дмитрий, че превръщането му в стригой е унищожило способността му да обича, той реагира със светкавична скорост в моя защита. Числеността им безнадеждно надвишаваше нашата, ала на Дмитрий не му пукаше. Изражението на лицето му - и свръхестествената ми способност да го разбирам - ми казаха всичко, което исках да зная. Аз бях застрашена. Той трябваше да ме защити.

И наистина го стори. Сражава се като истински бог, какъв-то беше, докато бяхме в академията „Свети Владимир“, когато ме учеше как да се бия със стригоите. В онова кафене той неутрализира повече пазители, отколкото някой някога го е правил. Единственото, което го спря - и аз наистина вярвам, че щеше да се бие до последния си дъх, - бе намесата ми. Тогава не знаех какво става, нито защо цял легион пазители е дошъл да ме арестува. Но осъзнах, че Дмитрий сериозно застрашава и без това изключително несигурното си положение в кралския двор. Превръщането му от стригой отново в дампир беше нещо нечувано и мнозина все още не му вярваха. Умолявах Дмитрий да спре, повече изплашена за това, което можеше да се случи на него, отколкото на мен. Тогава не подозирах какво ме очаква.

Той беше дошъл на изслушването ми - под стража, - но оттогава нито Лиса, нито аз го бяхме виждали. Лиса работеше упорито, за да убеди всички, че не е отговорен за злодеянията, сторени, докато е бил стригой, боейки се, че отново ще го заключат. Арестуването ми и вероятната ми екзекуция бяха прецедент. При все това... не спирах да се чудя. Защо бе направил всичко това? Защо бе рискувал живота си заради мен? Дали бе инстинктивна реакция при заплаха? Дали го бе направил заради Лиса, на която след завръщането си се бе заклел да помага, докато е жив, защото го бе освободила? Или го бе направил просто защото все още имаше чувства към мен?

Все още не знаех отговора, но да го видя отново като свирепия воин Дмитрий от миналото ми... гледката съживи чувствата, които отчаяно се опитвах да потисна. Естествено е чувствата да не изчезнат веднага. За нещастие е нужно много повече време да забравиш някого, който е рискувал живота си заради теб.

Въпреки това думите на Кристиан и Таша ме изпълниха с надежда за бъдещата съдба на Дмитрий. В крайна сметка аз не бях единствената, която пристъпваше по тънката линия между живота и смъртта. Онези, които бяха убедени, че Дмитрий все още е стригой, искаха да го видят пронизан със сребърен кол в сърцето.

- Отново го държат затворен - рече Кристиан. - Но не в килия. Просто в стаята му, охраняван от неколцина пазачи. Не искат да се мотае из двора, докато нещата не се уредят.

- Това е по-добре от затвора - призна Лиса.

- Въпреки това е абсурд! - сопна се Таша по-скоро на себе си, отколкото на останалите. Двамата с Дмитрий са били близки през годините и преди време тя искаше връзката им да премине на друго ниво. Беше се примирила, че ще си останат само приятели, но гневът и от несправедливото отношение към него беше силен като нашия. - Трябваше да го оставят на мира веднага щом отново се превърна в дампир. След изборите ще направя всичко възможно, за да го освободят.

- Но това, което е странно... - Светлосините очи на Кристиан се присвиха замислено. - Чухме, че Татяна е казала на някои, преди да... преди да... - Кристиан се поколеба и погледна смутено към Ейдриън. Това не беше характерно за Кристи-ан, който обикновено не се стесняваше най-безцеремонно да изразява мнението си на глас.

- Преди да я убият - довърши с безизразен глас Ейдриън, без да ги поглежда. - Продължавай.

Кристиан преглътна.

- Хм, да. Предполагам - не и публично - тя е заявила, че наистина вярва, че Дмитрий отново е дампир. Възнамерявала е да му помогне да го приемат, след като се уредят другите неща.

„Другите неща“ беше декретът за възрастта, който се споменаваше в бележката на Татяна, според който, след като навършат шестнадесет години, дампирите трябваше да бъдат задължени да се дипломират и да станат пазители. Това ме вбесяваше, но както толкова много други неща в момента... ами, засега трябваше да почака.

Ейдриън издаде странен звук, сякаш се прокашляше.

- Не е вярно.

Кристиан сви рамене.

- Доста от съветниците и казват, че е вярно. Поне такъв е слухът.

- На мен също ми е трудно да повярвам - обърна се Таша към Ейдриън. Тя никога не бе одобрявала политическите възгледи на Татяна и неведнъж се е изказвала яростно против тях. За разлика от нея, недоверието на Ейдриън нямаше политически мотиви. Той просто се ръководеше от представата, която винаги бе имал за своята леля. А и тя не бе дала никакъв знак, че иска да помогне на Дмитрий да възвърне предишното си положение.