Poslednata tayna

- Това да не е научна фантастика? - попита португалецът, едва ли не подразнен, че към проблем от подобно естество се подхожда по толкова лекомислен начин. - Говорим за наука и за реалност.

- Но, драги ми професоре, „Джурасик парк“ засяга един истински научен въпрос - възрази домакинът.

Историкът скръсти ръце със скептично изражение и наклонена настрани глава, като възрастен, който показва на дете, че не вярва на измишльотините, които му разказва.

- Клониране на динозаври? - попита той. - Наричате това истински научен въпрос?

Германецът се поколеба.

- Е, не бих го нарекъл клониране на динозаври - призна той. - Но знаете ли, че от 1990 година учените се опитват да извлекат ДНК от динозавър?

- Възможно ли е това?

- Има хора, които смятат, че е възможно - отбеляза ученият. - Но преди това трябва да се реши проблемът с фосилизацията. Изследването е съсредоточено върху ДНК, която се намира в костите на динозаврите, но, както знаете, фосилизацията предполага, че естествените органични компоненти в костите са заменени от неорганични материали, като калций и силиций. Това означава, че от химична гледна точка вече не става дума за същото нещо, нали? Поради това, че по-голямата част от костите на динозаврите са фосилизирани, оригиналната ДНК вече се е разложила. Надяваме се да открием кости, чието ядро не е фосилизирано. Екип от университет в Юта обяви през 1994 г., че са намерили ДНК в кости на динозавър на осемдесет милиона години, а следващата година се появиха други изследвания, които разкриха, че е засечена ДНК, извлечена от яйце от епохата на кредата¹⁰⁵. За жалост, накрая стигнаха до извода, че откритата ДНК не е от динозавър, а съвременна ДНК, замърсила образците. - На лицето му се появи примирено изражение. - Може би един ден ще имаме късмет.

Томаш му хвърли язвителен поглед, сякаш му казваше, че отговорът не го изненадва.

- Тоест не е възможно да се клонират динозаври.

Макар и неохотно, професор Хаманс накрая кимна.

- Така е всъщност - призна той.

- Сблъсквал съм се с този проблем по време на няколко консултации за експертна оценка във фондация „Гулбенкян“ - обясни историкът. - Казаха ми, че с течение на времето ДНК губи качествата си.

- Не е само това - отвърна ученият. - Проблемът с консервацията на ДНК е свързан също и с температурата и влажността на мястото, където се пази екземплярът, от който е взет образецът. Генетичният материал често е белязан от счупвания и цепнатини, липсват части от цялостната ДНК. Самата химическа структура на ДНК може да претърпи промени.

- Тогава коя е най-благоприятната среда за набавяне на качествен генетичен материал?

- Средата на живите организми, разбира се. Живите клетки са изцяло невредими, нали? Когато става въпрос за мъртва тъкан, ситуацията вече е различна. В този случай можем да изведем като правило, че колкото по-студена и суха е средата около образците, с които работим, толкова по-добро е качеството на консервация на ДНК. Но горещите и влажни места, опасявам се, са много разрушителни.

- Имате ли представа какви са параметрите на консервация на ДНК от мъртва тъкан?

- Като реалист, ще кажа, че можем да разчитаме на повече от сто хиляди години при пермафрост (постоянна замръзналост) и осемдесет хиляди години за екземпляри, съхранявани в естествените хладилни условия на пещери във високите планини. Когато пребивават на топли места, ситуацията вече е много различна. Прогнозата за консервация на топло място пада на петнадесет хиляди години, а на много горещи места - само пет хиляди години.

Томаш махна с лявата си ръка, сякаш се сбогува.

- Тоест сбогом, динозаври.

Ученият все още не се признаваше за победен и посочи към стъкленицата с ембриона, плуващ във формалин.

- Така или иначе не говорим точно за динозаври, нали? Това там е ембрион на неандерталец.

- И какво?

- Драги, работим с кости от неандерталец на тридесет хиляди години, съхранявани в студена среда. Тези условия чудесно се вписват в нашите параметри за адекватна консервация на генетичния материал.

- Но достатъчни ли са няколко части от ДНК, за да се клонира неандерталски човек?

- Разбира се, само няколко части не стигат - призна професор Хаманс. - Нуждаем се от цялостния геном на вида. Но не забравяйте, че всяка клетка от тялото на едно живо същество, растение или животно съдържа генома в цялост. Следователно онова, от което имаме нужда, е откриването на цяло ядро или, дори да не е цяло, да има геном, който може да се възстанови. Освен кости, търсенето се фокусира и върху зъбите. Зъбната пулпа има предимството, че е закрита и се разлага бавно, запазвайки ДНК. Разбира се, трябва да имаме предвид още и генетичния материал от космите.

Историкът клекна пред стъкленицата с ембриона и го разгледа отблизо.

- А в случая с неандерталеца?

- Както виждате, работим върху него. Все още не сме постигнали успех, както личи от факта, че този ембрион не оцеля, но съм убеден, че е въпрос на време.

Ученият също се приближи и се наведе към съда, поставяйки ръка върху стъклото, сякаш искаше да го погали.