Poslednata tayna

- Всъщност това беше истинската причина, поради която се свързах с професор Вартоломеев. Той оглавяваше Катедрата по биотехнология в Пловдивския университет и имаше обещаващи иновативни изследвания в областта. Говореше се, че ще спечели Нобелова награда за медицина. Използвах своите контакти в Еврейския университет в Йерусалим и уредих да го поканят на една конференция. Когато професорът пристигна в Израел, тайно го повиках във фондацията и след като подробно му разясних нашия проект, той се съгласи да обедини изследванията на катедрата в Пловдивския университет с нашата работа в Центъра за авангардни молекулярни проучвания. - Той се усмихна. - Разбира се, в замяна на щедро дарение за неговия университет.

Томаш следеше разказа внимателно. Въпреки това си даде сметка за нещо, което не беше изяснено.

- Споменахте за друг проблем, чието разрешаване е било възложено на професор Вартоломеев. Какъв е той?

Президентът на фондацията хвърли поглед към професор Хаманс, прехвърляйки му отговора на този научен въпрос.

- Съществува една много сериозна трудност при клонираните животни - обясни немският учен. - Като цяло те са болни и очаквано имат по-кратък живот от обичайното. Овцата Доли например е живяла само шест години. Макар и млада за вида си, тя страдала от артрит и затлъстяване и трябвало да бъде умъртвена заради прогресивно белодробно заболяване. Главният проблем е, че тя е остаряла преждевременно. Това впрочем е една от характеристиките на клонираните животни. И аз се опасявам, че докато този въпрос не бъде разрешен, няма да може да клонираме човешки същества.

- Това беше задачата, която поставихме на професор Вартоломеев - продължи Аркан. - Можехме ние да се заемем, разбира се. Работата е там, че всичките ни ресурси са насочени към преодоляването на проблема с протеините, които пречат на клонирането на примати. И тъй като Пловдивският университет беше напреднал в изследванията върху преждевременно стареене на клонингите, реших, че е по-добре да оставим това изследване на тях. Въпрос на управление на ресурсите.

- Почакайте - настоя Томаш, свикнал да изяснява всичко до най-малката подробност. - Защо клонираните животни остаряват преждевременно?

Професор Хаманс се обърна към дъската и написа една дума. Теломери.

- Чували ли сте за тях?

Историкът се взря в думата. Опита се да я раздели на срички, за да открие корена и по този начин да разбере значението ѝ, но не успя.

- Теломери? - попита - Нямам ни най-малка представа какво е...

Ученият посочи края на хромозомата, която беше нарисувал на дъската в началото на своите обяснения.

- Виждате ли окончанията на хромозомите? Тези окончания са защитени от структури на ДНК, наречени теломери. При деленето на хромозомите теломерите стават все по-малки. Преди малко ви казах, че в тялото ни се случват близо сто хиляди деления на клетки в секунда, помните ли? Това е много. Ако при всяко делене на една клетка, следователно на една хромозома, теломерите се смаляват, представете си какви стават след време! Те вече са толкова миниатюрни, че не успяват да предпазват хромозомите. Тогава клетката умира.

- Тоест казвате - обобщи португалецът, - че тези теломери функционират като един вид биологични часовници за смърт...

- Точно така! - възкликна професор Хаманс, доволен, че са го разбрали от първия път. - Но не мислете за тях като за обикновен часовник. Представете си пясъчен часовник, чиито песъчинки изтичат. Когато и последната песъчинка падне, клетката умира.

Томаш кимна.

- Разбирам.

Директорът на Департамента по биотехнология посочи към стъклениците с останки от неуспешните опити.

- Какъв е проблемът на клонираните животни? - попита риторично той. - Хромозомите, които използваме, идват от клетки, които са се делили безброй пъти преди това. Затова техните теломери изначално са силно редуцирани. Тъй като имат по-малки теломери, клонираните животни започват живота си по-възрастни от другите. И точно по тази причина живеят по-кратко.

- И заради това не клонирате човешки същества?

- Разбира се! Изправени сме пред техническия проблем да задържим в клонираната клетка двата протеина, които гарантират правилното делене на хромозомите, както и пред етичния проблем да създадем човек, който ще боледува и ще има кратък живот. Това са двата проблема, които възпрепятстват клонирането на хора. Ще трябва да ги разрешим, преди да преминем към следващата фаза на процеса.

Арни Гросман, изпълнен е нетърпение и безпокойство, се възползва от този отговор, за да се опита да насочи разговора към разследването.

- Това обяснява защо фондацията е наела професор Вартоломеев - отбеляза израелският полицай. - А другите две жертви? Каква е тяхната роля в тази схема?

С отговорите на тези въпроси се зае президентът на фондацията.

- Да започнем с професор Александър Шварц - предложи Аркан. - Както знаете, той беше професор по археология в Амстердамския университет. Всъщност едно от нещата, върху които усилено работим, е проучването на ДНК от фосили.

- ДНК от фосили? - учуди се Томаш - Това не е ли в сферата на научната фантастика?