Poslednata tayna

- Не - прекъсна го професор Хаманс. - Всяка клетка от тялото ни съдържа в ядрото си пълната ДНК. Тоест нашата ДНК е из цялото тяло. Но поради механизъм, който все още е сравнително непознат, в даден орган се активират само определени гени. Например клетките на сърцето използват само необходимата за своите задачи ДНК. Останалата ДНК остава латентна. Една от големите все още неразкрити мистерии е именно как всяка клетка знае кой ген трябва да активира. Но факт е, че клетката знае. Не по-малко важно е откритието, че определен ген произвежда специфичен ензим, независимо в кое растение или животно се намира. Ако инжектираме човешкия ген, който произвежда инсулин, в тялото на животно, в кърмата ще започнат да се генерират големи количества инсулин. - Той повдигна вежди. - Нали разбирате къде са предимствата?

- Mamma mia! - възкликна Валентина, проумявайки перспективите, които се разкриват пред такава иновация. - Животните могат да произвеждат инсулин за диабетици!

- И това, и много повече! Спомняте ли си растенията, които видяхте в Едем? Там отглеждаме ориз, инжектиран с ген, който произвежда витамини. Така хората в слаборазвитите страни, които ядат ориз, ще имат по-богата на витамини храна. Работим върху инжектиране на ген, който намалява нуждата от вода в царевицата. Тази царевица ще бъде добре дошла в пустинните зони и също като ориза, богат на витамини, ще помогне за борбата с лошото хранене в страните от Третия свят.

- Невероятно!

Нетърпелив, Арни Гросман демонстративно погледна часовника си.

- Всичко това е много интересно - каза той. - Само че, както знаете, разследваме три убийства и един опит за убийство. Защо смятате, че тези подробности имат връзка с разследването?

Арпад Аркан се намеси.

- Заради липсата на секс.

- Моля?

Професор Хаманс веднага си даде сметка, че трябва да отбягва прекалено специализираните детайли, които той намираше за очарователни, но пък можеха да отегчат непросветените.

- Президентът говори за една вторична функция на гените: възпроизводството - обясни ученият. - Освен че произвеждат ензими, гените се възпроизвеждат. Това не става със сливане, а чрез делене на клетката. При създаването на една нова клетка, което се случва в тялото около десет хиляди пъти в секунда, хромозомите на първата клетка се удвояват. Това е много важно, защото означава, че когато чрез генетичния материал на едно живо същество създаваме друго, ДНК на новия организъм е абсолютно идентична с тази на организма, който е предоставил гените.

- Като близнаците?

- Добър пример! Еднояйчните близнаци имат еднаква ДНК. - Той разпери ръце като фокусник, който ще покаже последния си номер. - Тоест те са клонинги.

Валентина прехапа устни.

- И така стигаме до клонирането.

- Именно! - съгласи се професор Хаманс. - Винаги когато клонираме растение или животно, ние правим негово копие чрез същата ДНК.

- Но как се прави това?

- Процесът при растенията, както всеки земеделец знае, е съвсем елементарен. - Той се върна на рисунката с пърженото яйце върху дъската. - Взимаме оплодена яйцеклетка и отстраняваме ядрото. След това взимаме клетка на индивида, който искаме да клонираме, и я поставяме до яйцеклетката без ядро. Изтеглят се хранителните вещества, за да се постигне един вид отложено състояние, и се прилага електрически ток. Двете клетки се сливат в една. След това тя отново се подлага на въздействие на електрически ток, като се възпроизвежда потокът енергия, който съпътства оплождането на яйцеклетката от сперматозоида. Не бива да забравяме, че яйцеклетката, независимо от размерите си, е клетка. Тъй като е била оплодена от сперматозоида, тя започва да се дели, произвеждайки нови ядра за всяка нова клетка. И voila! Клонираният организъм започва да расте!

- Така ли се клонират животни?

- Точно по този начин - потвърди немският учен. - Първият опит е бил направен през 1902 г. от моя сънародник Ханс Шпеман, който успял да клонира дъждовник. През 1952 г. била клонирана жаба, а през 1996 г. дошъл редът и на първия бозайник - овцата Доли. Открил се един нов свят, както навярно се досещате. Щом е възможно да се клонират бозайници, представете си само какви перспективи са се отворили! Оттогава са клонирани плъхове, прасета, котки... и кой знае какво още.

Посетителите отново се загледаха в животните, затворени в стъклениците по рафтовете на голямата зала, но вече не ги наблюдаваха с ужас, а с удивление.

- Ако е възможно да се клонират бозайници - прошепна Томаш едва ли не със страх, - защо не и човешки същества?

Професор Хаманс размени поглед с Арпад Аркан, сякаш го питаше как трябва да отговори. Президентът на фондацията кимна, давайки зелена светлина на служителя си да разкрие тайната. Ученият махна с ръка към зловещите стъкленици, които изпълваха залата, и се взря в португалския историк.

- Какво мислите, че правим тук?

LV