Poslednata tayna

- Това е истината - настоя професор Хаманс. - Натуралното зеле е прекалено горчиво за консумация. Неприятният му вкус очевидно е защитен механизъм, който развива, за да не го ядат животните. За да го направят вкусно, какво сторили хората? Започнали да го обработват генетично, разбира се.

- Как така да го обработват генетично? - попита Гросман. - Нима намеквате, че зелето по супермаркетите е отглеждано в лаборатория?

- Не в обикновени лаборатории с бактерии и ампули, епруветки, петриеви стъкла и други подобни неща. Но да, зелето, което консумираме в известна степен е лабораторен продукт. Или поне геннообработен продукт. Откакто човекът е измислил земеделието преди повече от десет хиляди години, не прави друго освен генно модифициране. От хиляди години земеделците кръстосват растения, за да произведат нови видове зеленчуци - по-вкусни и лесни за отглеждане.

- О, това е различно.

- Не, не е! Кръстосването на растения е основна форма на генна обработка. Зелето, което ядем, не е било такова в натурално състояние. То е получено в резултат на редица кръстосвания на растения в продължение на много години. Земеделците са правили експерименти и по метода на пробата и грешката кръстосвали различни зеленчуци, за да получат продукти, които не съществуват в природата. Много от тях се продават по магазините и ги ядем всеки ден в супата, салатата или във формата на плод.

Арни Гросман погледна към Валентина и Томаш, търсейки подкрепа, но не я получи. Кой би се осмелил да противоречи на специалист по биотехнология по такъв въпрос?

Като разбра, че няма аргументи, израелският полицай махна с ръка, като че ли пъдеше мухи.

- Добре, и какво от това? - попита с раздразнение в гласа. - Какво искате да докажете?

Професор Хаманс се усмихна.

- Исках само да демонстрирам, че човекът използва биотехнологии в продължение на хилядолетия и в това няма нищо лошо. Земеделците са свикнали да кръстосват различни видове растения, за да получат нови. - Той вдигна пръст. - При това трябва да отбележим, че самата природа използва биотехнологии. И дори клониране! Ягодата например се размножава чрез разделяне на растенията. Новите ягоди в действителност са клонинги на предишните. Картофените клубени с кълнове, които се използват при засаждането на картофи, всъщност не са семена, а клонинги. И когато откъсваме резник, засаждаме го и от него израства ново растение, това ново растение е клонинг на първото растение.

- А, ясно!

- Въпросът е да се разбере как функционира това кръстосване. Ако кръстосаме високо растение с ниско растение, какво растение ще се получи от този експеримент?

- Но това е лесно! - възкликна Гросман. - Средновисоко растение, разбира се!

- Така смятали всички. Но сигурно сте чували за Мендел¹⁰² и за неговия опит с грахови растения. Знаете ли какво се случило? Всички растения, които пораснали от това кръстосване, били високи! Мендел се изненадал. Тогава решил да кръстоса грах със зелени и грах с жълти зърна. Всички зърна в шушулките на растенията, получени при този експеримент, били зелени. Мендел направил извода, че съществуват доминантни и рецесивни наследствени фактори. Високото растение било доминантно, ниското - рецесивно. Зелената шушулка била доминантна, жълтата - рецесивна. При кръстосване рецесивният белег винаги изчезвал. - Професорът изплези език, огъвайки краищата му навътре като улей. - То е като да направиш фунийка. Кой може да направи като мен?

Загрижен да опази полицейското си достойнство, Гросман отказа да участва в опита, но Валентина и Томаш се съгласиха. Португалецът успя да огъне езика си, италианката - не.

- Не мога! - оплака се тя. - Как го правите?

- Това е вродено умение - обясни професор Хаманс. Посочи Валентина. - Все пак, ако вие забременеете от този господин, всичките ви деца ще притежават способността да огъват езика си. Тоест тази характеристика е доминантна.

Томаш и Валентина се спогледаха засрамено.

- Аха...

- Същото се случва с цвета на очите. Кафявите очи са доминантни, сините са рецесивни. Цветното зрение е доминантно, цветната слепота е рецесивна. - Той погали брадата си. - След това откритие Мендел не спрял дотук. Взел високите растения, които поникнали от кръстосването, и ги кръстосал помежду им. Какво, мислите, се случило?

Беше ред на италианката да отговори, стараейки се да прогони смущението, което се четеше по лицето ѝ.

- Нали високите са доминиращи? - попита тя. - Значи, поникнали нови високи растения.

Ученият поклати глава.

- Една четвърт от получените растения се оказали ниски. Тоест, при първото поколение високите доминирали, а ниските напълно изчезнали. Въпреки това при второто поколение ниските отново се проявили. Те останали скрити в растенията от първо поколение, за да се проявят по-късно. Мендел заключил, че има нещо особено в растенията, което определя размера им, и му измислил име. Нарекъл го ген.

- Ген от генетика?

По изпитото, скулесто лице на професор Хаманс отново се появи усмивка.

- Идва от genesis¹⁰³ - отвърна той. - Текстът на сътворението.

LIII