Читаем Poslednata tayna полностью

- Убивате животни и ги пъхате в стъкленици? - възмути се тя. - Що за работа е това?

Двамата домакини се разсмяха.

- Нашата работа не е да убиваме животинките - обясни професор Хаманс, - а да създаваме животни. И като казвам „създаваме“, не е в смисъла на създаване на хранителен продукт, а в библейския смисъл на думата.

- Библейския? Какво искате да кажете?

Директорът на Департамента по биотехнология разпери ръце, показвайки всичко наоколо.

- Помните, че името на тази сграда е Ковчегът, нали? Това е така, защото участва в акта на сътворението. - Той посочи към съдовете, подредени на рафтовете. - Тези животни са неуспешни опити. Но ние усъвършенстваме методите си и броят на успешните случаи расте.

Томаш придоби недоумяващ израз. Думите на Хаманс му се струваха лишени от смисъл.

- Какви експерименти? Успех в какво?

Аркан се обърна към гостите, повдигна гъстите си вежди и се усмихна.

- Клониране.

- Моля?

- Нашият център се занимава с това.

Историкът и двамата полицаи се спогледаха.

- Но... но... защо?

Арпад Аркан сдържа усмивката си като дете, което показва играчките си на съседските деца, и се обърна към служителя си.

- Обясни им, Петер.

- Всичко ди?

- Почти всичко. Последната част е за мен.

Дойде ред на професор Хаманс да се усмихне.

- Е, по-добре да започнем от началото. - Той се взря в тримата посетители. - Какво знаете за начина, по който функционират гените?

Историкът и полицаите се поколебаха. Кой би се осмелил да обяснява подобни въпроси на специалист?

- Ами... - запъна се Томаш. - Гените определят всяка наша характеристика. Коса, очи, ръст... дори и нрава ни - дали сме търпеливи или раздразнителни, дали сме предразположени към една или друга болест. Всъщност определят всичко.

- Правилно - каза директорът на Департамента по биотехнология. - Но как функционират те?

Историкът придоби неразбиращо изражение.

- Знаете ли, моята специалност е история...

Двамата полицаи останаха мълчаливи и отклониха погледи, сякаш зловещото съдържание на стъклениците, подредени в редици по рафтовете в залата, изведнъж им се стори много интересно. Тази сфера на познание определено не беше тяхната. Професор Хаманс очакваше тази реакция и затова се отправи към едно бюро в ъгъла на залата. Зад него имаше бяла дъска, като тези в училищата. Ученият взе един тъмносин флумастер и нарисува нещо, което приличаше на пържено яйце.

- Клетките, от които са изградени живите организми, в това число и човешките същества, имат структурата на яйцето - обясни той. - Обградени са от външна мембрана, която запазва клетката цяла и защитена. Вътрешността е съставена от белтък, или цитоплазма - течност, която изпълнява няколко функции, и жълтък, или ядро. - Той почука с флумастера по „жълтъка“ на пърженото яйце и погледна към гостите. - За какво служи ядрото?

- Ядрото е контролният център - отговори Томаш. Това го знаеше. - То командва клетката.

- Ядрото командва не само клетката. - Професорът направи жест с ръка, сякаш с него искаше да обхване вселената. - То контролира всичко. Всичко. Клетките, тъканите, органите, тялото... дори вида! Ядрото на клетката контролира самия живот на нашата планета!

Арни Гросман скептично повдигна вежда.

- Не преувеличавате ли?

Вместо да отговори, професор Хаманс отново се обърна към дъската и продължи схематичната структура на клетката с нови рисунки, като всяка следваща беше увеличена версия на сечение от предишното изображение. След това надраска няколко думи, за да обозначи ключовите думи в схемата.



- Да видим какво се случва в ядрото на една клетка - предложи ученият. - Ако увеличим изображението на сечението, ще открием, че ядрото е съставено от спираловидни нишки, наречени хромозоми. Ако отново увеличим сечението, ще видим, че хромозомата представлява две нишки, вплетени една в друга в дълга спирала. Тези две нишки се наричат дезоксирибонуклеинова киселина, или ДНК. Увеличавайки сечението на ДНК, разбираме, че двете нишки са свързани помежду си посредством четири базови елемента: аденин, тимин, гуанин и цитозин, или А, Т, G и С. - Отбеляза четирите букви в схемата. - Това са буквите, с които е написана книгата на живота.

- Това ли е ген?

- Генът е сечение на ДНК. Една определена комбинация двойки А-Т и G-С образува един ген. А какво прави генът, когато е активиран? Произвежда протеини, които пренасят заповедите на гените, карайки клетките да работят по определен начин. Протеините, произведени от клетките на очите, са чувствителни към светлината, тези на кръвта пренасят кислород... с две думи - всяка клетка притежава необходимите характеристики, за да изпълнява функциите, за които е създадена.

- Искате да кажете, че клетките на сърцето имат установени гени, тези на бъбреците имат други, тези на...

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры