Poslednata tayna

Парник, помисли си Томаш. Намираха се в гигантски парник.

- Едем! - обяви Арпад Аркан с широка усмивка. - Този сектор от комплекса се казва Едем. - Той направи жест с ръка към растенията наоколо. - Не е трудно да се досетиш защо, нали?

- Веднага разбрах какво е това - каза Гросман. - Но за какво служи една оранжерия в научен комплекс?

Домакинът не отговори веднага. Отправи се към нисък слаб мъж с бяла манта, който изследваше листата на едно растение, и ентусиазирано го поздрави. Двамата размениха няколко фрази, които останалите не можеха да чуят от такова разстояние. Вероятно Аркан му разясняваше положението, защото човекът в бялата манта хвърли поглед към тримата гости, докато слушаше шефа си. Накрая кимна и придружи президента, който се завърна при двамата полицаи и историка.

- Това е професор Петер Хаманс - представи го Аркан. - Той е директор на Департамента по биотехнология в нашия център. - Президентът го тупна по гърба, като едва не го събори. - Откраднахме го от Франкфуртския университет.

Професор Хаманс - мъж със слабо, набраздено от бръчки лице и рядка скосена брада - се съвзе и протегна ръка за поздрав към непознатите със срамежлива усмивка.

- Много ми е приятно.

Размениха поздрави и ръкостискания, като всеки от гостите се представи по име и професия. След встъпителните любезности, които включваха бързо обяснение за разследването на трите убийства в Европа, директорът на Департамента по био- технология ги отведе в един ъгъл на парника и ги покани да седнат на масата.

- Бих искал да ви предложа нещо за хапване - каза той е лукава усмивка. - Какво искате да опитате - генномодифицирано или натурално зеле?

- Генномодифицирано зеле? - попита Гросман. - В никакъв случай! Вредно е за здравето.

Професор Хаманс отиде до хладилника и поднесе чиния със зелеви листа на всеки от гостите.

- Тогава опитайте естествения вкус на зелето.

Валентина направи гримаса.

- Не съм гладна.

Ученият посочи чинията.

- Яжте! - настоя той. - Важно е за демонстрацията, която искам да направя.

Тримата погледнаха недоверчиво към зелевите листа в чиниите си. Бяха сварени, но видът им бе странен. Томаш набоде едно парче с вилицата и го поднесе към устата си. Сдъвка го и веднага след това го изплю.

- Ама че гадост!

Професор Хаманс се престори на учуден.

- Е? Какво става?

Историкът направи гримаса.

- Това зеле е отвратително! - каза той. - Има вкус на... не знам. Горчиво е.

Двамата полицаи опитаха по едно малко парченце, което боязливо сдъвкаха, и потвърдиха оценката.

- Това не става за ядене - заключи Гросман. - Какво е това зеле?

Директорът на Департамента по биотехнология се върна до хладилника и донесе друго варено зеле, което разряза на три малки парчета и разпредели по чиниите.

- Сега опитайте това зеле и ми кажете какво мислите.

Този път Томаш се поколеба. Предвид това, което току-що му се беше случило, той се зачуди дали да се подлага на този експеримент. Разгледа новото зелево листо. Струваше му се абсолютно нормално, като тези, които се виждат в супермаркета. Къдраво зеле. Много внимателно набоде листа и го поднесе към устата си. Отхапа малко и спря в очакване нещо странно да се случи в устата му. Всичко изглеждаше нормално. Отхапа отново и зачака ефекта. Нищо. Започна да дъвче и изяде зелето.

- Е? - попита професор Хаманс с очаквателен поглед. - Вкусно ли е?

- Хм - потвърди историкът, докато все още дъвчеше. - Студено е, но е добро.

Двамата полицаи, които предпазливо изчакаха реакцията на Томаш, пъхнаха втория лист зеле в уста и го сдъвкаха, потвърждавайки мнението му.

- Знаете ли как ще стане наистина вкусно? - попита Валентина, докато опитваше зелето. - Със спагети, зехтин и чесън.

Директорът на Департамента по биотехнология размени бърз поглед с Арпад Аркан и се усмихна на тримата гости.

- Какво ще кажете за първия вид зеле? - попита той. - То е натурално, но вие не можахте да го изядете. - Той посочи към устите на гостите си. - Второто зеле е генномодифицирано, но вие го сметнахте за вкусно.

Гросман спря да дъвче.

- Какво? - възмути се той. - Дали сте ми да ям генномодифицирано зеле?

- И на вас ви хареса!

Главният инспектор се наведе и изплю сдъвканата храна на пода.

- Какъв ужас! - възкликна той. - Не ям такива боклуци.

Професор Хаманс се престори на изненадан.

- Какво? Никога ли през живота си не сте яли зеле?

- Разбира се, че съм ял! Но никога не съм вкусвал генномодифицирано зеле. Отказвам да го ям.

Ученият кръстоса ръце и се взря настоятелно в него, като учител, който очаква от ученика верния отговор. След това насочи вниманието си към зелето, което никой не можа да преглътне.

- Това е единственото зеле в света, което не е генномодифицирано - каза той. - И вие не пожелахте да го изядете. Всички други видове зеле и особено онези вкусни зелки, които се продават по супермаркетите, като къдравото зеле, лилавото зеле и всички други, са геннообработени.

- Какво?