Poslednata tayna

Вратите на колите се отвориха и хората слязоха. От първата кола излязоха първо полицаите и след тях Аркан, който се обърна към всички, които го придружаваха.

- Добре дошли при перлата в короната на моята фондация! - каза той с явна гордост. - Тази сграда се нарича Храм. - Посочи към двете масивни арки, които украсяваха входа, и погледна към Томаш. - Професоре, знаете какво е това, нали?

Историкът кимна.

- Портите на Храма в Йерусалим са били поддържани от две големи колони - отвърна той. - Щом името на тази сграда е Храм, предполагам, че това са двете колони.

- Точно така - каза Аркан. - Когато прекрачвате този портал, помнете, че влизате в един нов свят. - Разпери тържествено ръце. - Светът на Храма!

Арни Гросман махна на хората си.

- Влизаме!

Полицаите се отправиха към входа на сградата, но Аркан им препречи пътя.

- Господин инспектор - започна той, - с удоволствие ще поканя полицията да посети нашите съоръжения, но... без оръжие. Съжалявам, но такива са правилата в Храма.

Главният инспектор на израелската полиция спря, изненадан от това възражение.

- Какви са тези глупости?

Аркан впи очи в него.

- Имате ли съдебна заповед за достъп до тази сграда?

- Имам заповед да ви арестувам, ако сметна за необходимо.

- Къде да ме арестувате?

- Ами... във фондацията или на обществено място.

Президентът се озърна наоколо, преструвайки се, че оглежда мястото, на което се намират.

- Да видим - каза той. - Не сме във фондацията, нито на обществено място, нали?

Очите на полицая просветнаха и гласът му стана студен, изпълнен със скрита заплаха.

- Искате ли да отида при съдията за заповед? Внимавайте, защото...

Аркан поклати глава.

- Господата са добре дошли в Храма - побърза да изясни той. - Единственото нещо, което бих искал да избегна, е присъствието на оръжия в тази сграда. Нашите правила изрично го забраняват.

Гросман замислено погледна към хората си, докато преценяваше молбата на президента. След това се обърна към събеседника си с вече взето решение.

- Никой не може да обезоръжи израелската полиция - заяви той. - Но в знак на добра воля съм склонен на компромис, който ми изглежда разумен. Хората ми остават тук, отвън. Ще вляза сам. - Той повдигна якето си и показа пистолет в кобур на гърдите. - Въоръжен.

Домакинът погледна пистолета и няколко секунди обмисля отговора си.

- Не можете ли да оставите оръжието при хората си?

- И дума да не става - промърмори Гросман. - И може би вече направих достатъчен компромис...

Аркан замислено потърка брадичката си. Защо не? Алтернативата на това предложение беше полицаите да издействат нова заповед и да го арестуват. Правилата налагаха да не се внася оръжие в Храма, но някои ситуации изискваха гъвкавост.

Сегашната ситуация му се струваше точно такава.

- Добре - отстъпи той и махна примирено. - Можете да влезете въоръжен. Хората ви остават тук.

Главният инспектор на полицията даде инструкции на подчинените си и когато всичко беше готово, направи знак на Аркан. Президентът на фондацията най-сетне влезе в сградата, следван от Гросман, Томаш и Валентина. След като се легитимираха на рецепцията, посетителите минаха през метален детектор. На двамата охранители на входа не им хареса, че полицаят влиза с оръжието си, но шефът им направи знак, че всичко е наред, и те отстъпиха.

Вътрешността на сградата беше огряна от естествената светлина на голям двор. Имаше дълги коридори в две противоположни посоки, които опасваха двора и го обгръщаха като пипала. Във всеки коридор се виждаха редица врати на отсрещната стена на двора.

- Къде сме? - поиска да узнае Гросман.

Малките, почти скрити под гъстите вежди очи на Аркан го погледнаха с недоумение.

- В Храма, вече ви казах.

- Не това видяхме отвън - намеси се Томаш, сочейки с палеца си към входа. - На табелата пишеше Advanced Molecular Research Center. Струва ми се, че името няма много общо с религията...

Домакинът се разсмя; неприязънта, с която ги посрещна във фондацията, бе заменена с неизчерпаема любезност и добродушие.

- Прав сте, професоре! - извика Аркан. - Храм е името на сградата, в която се намираме. Но комплексът има и научно название, което определя истинските му цели. Всъщност се намираме в Центъра за авангардни молекулярни изследвания - най-амбициозния и сложен проект на моята фондация.

- Добре, но какво правите тук?

- Това е тайна.

Главният инспектор му показа съдебната заповед и убеден, че видът на документа е достатъчно красноречив, се усмихна.

- В такъв случай се опасявам, че ще трябва да ни разкажете всичко. Каква е тази тайна?

Аркан си пое дълбоко дъх и се подготви да разкрие онова, което беше крил от света. Повдигайки рунтавите си вежди, той обяви:

- Тук е последната надежда на човечеството.

LII

ТОПЛИТЕ ИЗПАРЕНИЯ НА ИЗКУСТВЕНАТА ВЛАГА обгърнаха посетителите, когато влязоха в големия салон на научния комплекс на фондация „Аркан“ в Назарет. Навсякъде имаше растения, с пътеки помежду им, като подредена джунгла. Таванът на салона беше от матово стъкло, за да може слънцето да огрява зеленината, която беше навсякъде.