Poslednata tayna

Далечното бръмчене, което в началото се смесваше с далечния шум от трафика отвъд стените, се превръщаше във все по-силен грохот, който заглуши всички останали звуци. Сикариус сведе поглед към края на улицата и след няколко секунди забеляза три мотора и два автомобила, които изникнаха тържествено. Бяха полицейски.

Кортежът спря точно пред стъпалата, където Сикариус беше прекарал нощта, и това го принуди да придърпа качулката, за да скрие по-добре лицето си. Полицаите е мотори останаха по местата си, хвърляйки подозрителни погледи във всички посоки, включително и към монаха, който, изглежда, дремеше на едно от близките стъпала. Мъжете в колите изскочиха навън, заговориха оживено и се събраха в групичка, която притегляше вниманието на монаха.

След малко групичката се отправи към вратата на фондацията и позвъни на звънеца.

Бяха шестима души, които Сикариус веднага разпозна: главният инспектор на полицията Арни Гросман, трима цивилни агенти и двамата чужденци - инспекторката от италианската полиция и португалският историк. При вида на гипсираната ръка и превръзката на шията на мъжа, когото беше нападнал предишната вечер, по скритото в качулката лице на Сикариус се плъзна усмивка.

Беше свършил добра работа.

Групичката се забави на вратата. Главният инспектор на полицията натискаше настойчиво звънеца, а тримата му подчинени започнаха да оглеждат прозорците на сградата на фондацията, като че ли искаха да разберат дали има някого вътре. Историкът поглеждаше часовника си и разговаряше с италианката. Сикариус я огледа. Хубава жена, заключи той; приличаше на онези красавици, които понякога се появяваха по френските филми - с тъмни коси и котешки очи.

Вратата се отвори.

XLIX

- ПОЛИЦИЯ!

Гросман размаха значка пред секретарката, за да потвърди легитимацията си. Чернокосото момиче примигна, смутено от вида на толкова много специални агенти и коли със сирени пред входа на фондацията, и отстъпи назад.

- С какво мога да ви помогна?

Арни Гросман прекрачи прага с походката на човек, който владее положението.

- Искаме да говорим е Арпад Аркан - заяви той. - Тук ли е?

- Един момент, моля.

Секретарката отиде до телефона и набра някакъв номер. От другата страна явно ѝ отговориха, защото тя заговори много бързо, почти истерично. След това замълча, кимна и затвори. Върна се във фоайето и махна на посетителите.

- Моля да ме придружите.

Качиха се на първия етаж и се натъкнаха на внушителната фигура на президента на фондацията, застанал с ръце на кръста на края на стълбището; гъстите му вежди бяха недоверчиво свъсени - поза на войник, който посреща врага си. Здрависаха се хладно. Аркан стисна ръката на Гросман и удостои останалите само с кимване. Когато видя Валентина, той не скри своята неприязън. Очевидно италианката не беше добре дошла тук, но тя не показа и най-малко притеснение от това.

Домакинът заведе посетителите в кабинета си. Тъй като там имаше само два стола, а те бяха шестима, секретарката отиде да донесе още столове. Докато се настаняваха, Томаш се загледа в папирусите и листовете пергамент, окачени в рамки по стените, като се опитваше да отгатне от кога датират; прочете няколко реда на иврит и на гръцки, които му заприличаха на цитати от Стария завет. Прецизността и старанието, вложени в текста на един пергамент, изглежда, отразяваха професионализма на Александрийската школа, което означаваше, че става въпрос за много ценен екземпляр; друг ръкопис му се стори византийски, от по-късен период и не толкова интересен. Междувременно всички се настаниха и португалецът се почувства длъжен да последва примера им, като седна на единствения свободен стол.

- Е, на какво дължа тази повторна визита? - попита Аркан, вече наместен в креслото си зад бюрото. - Предполагам, че е свързано с тримата убити учени...

Гросман се прокашля.

- Правилно предполагате - потвърди той и кимна към Валентина. - Неотдавна получихме молба от полицейските служби в Италия, Ирландия и България да сътрудничим в международно разследване, ръководено от инспектор Феро от Италианската криминална полиция, със съдействието на професор Нороня, историк в Нов лисабонски университет.

- Вече се запознахме - ядосано промърмори президентът на фондацията. - Идваха тук онзи ден.

- Информираха ме - каза израелският полицай. - Но разбрах също, че по някакво съвпадение трите жертви са се запознали точно тук, в тази сграда, по време на срещата си с вас.

Гросман замълча и задържа изпитателен поглед върху събеседника си.

- Така е наистина.

- Три месеца по-късно тримата учени са били убити - добави сухо главният инспектор и присви очи. - Странно съвпадение...

Аркан се размърда в креслото си, явно смутен от последната забележка.

- Това са инсинуации - каза той, полагайки усилия да контролира гласа си. - Нямам никаква вина за случилото се. Съжалявам за тяхната смърт и ако можех да върна времето, изобщо нямаше да ги поканя.