Poslednata tayna

- Така е. Само че в случая с Талпиот върху плочите на шест от деветте саркофага били гравирани имена. Това вече ги правело редки. Но онова, което ги превърнало в наистина уникално откритие, били самите имена. - Отново замълча и се обърна към историка. - Можете ли да предположите кои са били те?

Томаш сви рамене.

- Не.

- Саркофаг IAA 80/500 бил най-голям, украсен с малки рози и розови листенца и покрит със суха пръст. Археолозите почистили пръстта и забелязали надпис на гръцки, който гласял Mariamn-u eta Маrа. Саркофаг 80/501 отново бил гравиран с малки рози и надпис на иврит Yehuda bar Yehoshua. Върху номер 800/502 също имало надпис на иврит с името Matya. На номер 800/504 пишело Yose, а 800/504 носел името Маrуа, отново на иврит.

- Казахте, че шест от саркофазите имали надписи - отбеляза Томаш, внимателен към детайлите, - но споменахте само пет.

Аркан се усмихна.

- Вече забелязах, че сте много наблюдателен - сподели той. - Истината е, че пропуснах номер 800/503 нарочно. Този саркофаг не бил гравиран на гръцки, нито на иврит. Надписът бил на староарамейски. Буквите били заличени от дебел слой па- тина, не знам дали знаете какво е.

- Това е меден карбонат - обясни историкът. - Процес на минерализация, който е често срещан при работата на археолозите.

Домакинът наклони глава настрани.

- Не ми казвайте, че все още не сте разгадали името, гравирано върху шестия саркофаг от Талпиот...

С притворени очи Томаш свързваше новите сведения с информацията в паметта си.

Внезапно се ококори, потресен от откритието.

- Почакайте! - възкликна развълнувано той. - Сега си спомних къде съм чувал за Талпиот! Това не е ли мястото, където е открита костница с името на... на...

Президентът на фондацията скръсти ръце на гърдите си и впери очи в Томаш, знаейки, че той е единственият сред събеседниците в залата, който би разбрал истинското значение на изписаното върху саркофаг IAA 80/503 име.

- Yehoshua bar Yehosef.

Португалският учен зяпна ужасен.

- Не може да бъде!

- Гарантирам ви.

- Сериозно ли говорите?

Двамата полицаи забелязаха слисания поглед на Томаш и си дадоха сметка, че нещо в този разговор им убягва.

- Какво? - попита Валентина. - Какво означава това?

Историкът се нуждаеше от няколко секунди, за да се съвземе от шока. Все още объркан, сякаш умът му вреше, той бавно се обърна към италианката и я погледна.

- Какво?

- Името, гравирано върху този саркофаг - настоя тя. - Какво означава?

Томаш тръсна глава и се взря в нея, сякаш се беше завърнал в настоящето.

- Yehoshua bar Yehosef? - попита той. - Не знаете ли какво означава?

- Разбира се, че не! Обяснете ми, моля.

- Йешуа, син на Йосиф.

Валентина го погледна неразбиращо; очевидно името не ѝ говореше нищо.

- Йешуа. И какво?

- Йеошуа е остаряла форма на Йешуа. Това, разбира се, е пълното име, но юдеите използвали умалителни имена. Вместо Йеошуа те казвали Йешу.

Погледът на италианката беше все така празен. Всичко това изобщо не ѝ се струваше забележително.

- И?

Португалецът хвърли бърз поглед към Аркан, сякаш искаше да се увери, че беше разбрал правилно. Леко горделивото изражение на президента на фондацията го потвърди.

Отново се обърна към Валентина и най-накрая ѝ отговори.

- Йешу е Исус - обясни той. - Разбирате ли?

Валентина се ококори.

- Моля?

- Исус, син на Йосиф.

LXIII

ВЕДНАГА СЛЕД КАТО БЛИНДИРАНАТА ВРАТА СЕ ЗАТВОРИ, въоръже- ният мъж, който охраняваше Кодеш ха Кодешим, съзря неканения гост и го заговори.

- Имате ли нужда от помощ?

Не можеше да се каже, че Сикариус беше изненадан; в крайна сметка беше трениран да се справя с неочаквани ситуации и вероятността някой да го забележи беше предвидена. Затова имаше и готов отговор.

- Повикаха ме от службата по поддръжка - каза той, пристъпвайки уверено във фоайето. - Изглежда, тук има технически проблем.

Внимателно се огледа наоколо. Трябваше да изглежда така, сякаш търси източника на аварията, докато всъщност проверяваше мястото, за да събере информацията, която би му позволила да действа ефикасно. На тавана имаше охранителна камера, насочена към блиндираната врата с кръглия прозорец.

- Проблем ли? - учуди се охранителят. - Какъв проблем? От централата за сигурност не са ме уведомили.

- Нередности с електричеството - обясни Сикариус, докато още шареше с поглед във всички посоки, за да открие нещо, което евентуално би застрашило операцията. - Късо съединение или нещо такова. Тук няма ли нещо повредено?

Охранителят извади радиостанция, която носеше на гърдите си.

- Ще проверя в централата - каза той, изненадан от създалата се ситуация. - Трябваше да ме уведомят.

Натрапникът си даде сметка, че радиостанцията беше друга заплаха. Особено в този момент, когато охранителят се свързваше с централата за сигурност. Това беше нещо, което бе по- добре да избегне; можеше да възникнат неудобни въпроси.

- Тук не е ли Едем? - попита Сикариус, като повтори името, произнесено от мъжа, който го беше заговорил в градината. - Не сте ли забелязали някаква повреда?