Poslednata tayna

- Мисля, че се нуждая от доказателства - каза той с неутрален тон, сякаш разговаряше с приятел. - Подобно разкритие е толкова грандиозно, че изисква щателна проверка, не мислите ли?

- Доказателства? Искате доказателства?

- Да, добре би било.

Домакинът се поколеба и се успокои толкова бързо, колкото се беше ядосал.

- Какво точно искате да знаете?

Тонът на разговора изненадващо отново стана нормален. Томаш не смяташе да опровергава домакина. Това просто му се струваше правилният тон, за да продължи разговора, най-малкото защото имаше куп въпроси за изясняване.

- Всичко - отвърна историкът. - За начало мисля, че е важно да разбера как може да сте толкова сигурен, че находката от Талпиот наистина е свързана с Исус от Назарет.

Аркан се взря замислено в него, сякаш го вълнуваха по-важни неща от въпроса, който събеседникът му беше задал.

- Да направим така - каза накрая, - ще ви задавам помощни въпроси, а вие сам със знанията си в областта ще достигнете до верните заключения. Как ви се струва?

Това предложение изненада португалеца. Прецени идеята и не видя причина да не участва в играта.

- Добре - съгласи се той. - Давайте първия.

Домакинът остана замислен, като пресмяташе кой би бил най-подходящият въпрос за начало. Състави стратегия, обмисли я и вдигна показалец.

- Тогава ето - каза той. - Въпреки надписите, върху костниците няма дати. При това положение как можем да разберем дали са от епохата на Исус?

- Това е лесно - отвърна Томаш. - Еврейският закон гласи, че мъртвите трябва да бъдат погребани преди залез-слънце. Около 430 г. пр.Хр. в Йерусалим разположението на телата в подземие, пещера или дупка, издълбана в скала, започнало да се смята за равносилно на полагане в гроб. Но практиката на погребения в костници започнала да се прилага малко преди раждането на Исус и замряла около 70 година, когато римляните разрушили града и Втория храм. В такъв случай всяка костница, открита в Йерусалим, задължително е строена малко преди, по време или малко след годините, когато е живял Исус. В този кратък отрязък от време започнали да увиват телата в ленени или вълнени савани и да ги полагат в пещери.

Аркан кимна, доволен от отговора.

- Но колко евреи използвали костницата като погребална практика? - попита той, като отлично знаеше отговора. - Всички ли?

- О, не. Само малка част от тях. Мнозинството евреи продължавали да погребват мъртвите в земята, както изисквал законът. - Историкът започна да свързва факти, които бе свикнал да вижда в друга перспектива. - Знаете ли, използването на костници е било практика преди всичко на апокалиптично настроените евреи, които смятали, че светът всеки момент ще свърши. Те вярвали, че Бог скоро ще слезе на земята, за да установи царството си, и когато това се случи, всички ще възкръснат за деня на Страшния съд. Полагайки мъртвите в костници, апокалиптично настроените евреи мислели, че по този начин улесняват процеса на възкресение. Освен това е интересно, че гробниците били разположени близо до хълма Мория - там, където се намирал Храмът. Те смятали, че Бог ще царува именно от Храма, поради което полагали мъртвите там, за да бъдат по-близо до мястото, където щяло да се случи всичко.

- Може ли да се каже, че Исус и неговите последователи са били апокалиптично настроени евреи?

Въпросът беше напълно уместен.

- Разбира се - призна Томаш, знаейки добре накъде смята да го поведе домакинът. - Много е вероятно и те да са прибегнали до този тип погребение. - Той се поколеба. - Дори има сериозни индикации, че са го направили тъкмо с тялото на Исус. - Португалецът се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо. - Тук има ли Библия?

Президентът на фондацията отвори едно чекмедже и извади дебела книга, която постави на масата.

- Драги, намираме се в Светая светих - пошегува се той. - Разбира се, че тук винаги държим Библия.

Историкът разлисти книгата.

- Забележете какво се казва в Евангелие от Марко, 15:43, за погребението на Исус: „...дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово“. - Томаш вдигна глава. - Тоест посочвайки, че Йосиф „очаква Царството Божие“, Марко ни казва, че той също е бил апокалиптично настроен евреин. Естествено, Йосиф Ариматейски решил да погребе Исус по начина, възприет от „апокалиптичните“ евреи - акт, за който се разказва в Евангелие от Марко, 15:46. - Започна да чете отново: - „...като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни“. - Почука с пръст върху текста. - Тук Марко описва първично погребение. Исус не бил погребан, а положен в помещение, издълбано в скалата. Това се правело само когато се планира по-късно костите да бъдат извадени и отнесени в истинския им дом - костницата, където щели да останат до възкръсването на човека в деня на Страшния съд.

- Дали в случая на Исус е имало вторично погребение? Дали мощите му след това са били положени в костница?

Томаш направи гримаса.