Poslednata tayna

- След първите анализи, извършени в Канада, Департаментът за старинни предмети на Израел задържа костниците в хранилището си в Бейт-Шемеш - обясни той. - По време на тези събития аз бях зает с проекти, свързани с мира в Близкия изток. Мотото на моята фондация, както знаете, е едно стихотворение на Гьоте за мира. Само че нещата там не вървяха никак добре. Израелско-палестинските отношения бяха постоянно саботирани по различни начини и войната постепенно се разрастваше заради ислямските фундаменталисти, които всяваха ужас навсякъде, а американците им отвръщаха на сляпо. Дадох си сметка, че само някакъв внезапен обрат би разрешил тази мрачна ситуация. Но какъв? Нищо не даваше резултат и надеждата беше загубена. Докато един ден, гледайки телевизия вкъщи, попаднах на документален филм за костниците от Талпиот.

- Оттам ли ви хрумна идеята?

- Не веднага. Разбира се, разкритията ме заинтригуваха и на следващата сутрин, в края на едно съвещание с моите сътрудници във фондацията се разговорихме за филма. Тогава един от тях, християнин, направи забележка, която отключи нещо в главата ми. И защо не, помислих си. Така се роди идеята.

- Каква идея?

- Сега ще ви обясня. Първата ни стъпка беше да разберем какво може да се направи с тези костници. От документалния филм бях научил, че по метода за събиране на образци за извличане на ДНК още много има да се работи. Вече бяхме открили Центъра за авангардни молекулярни проучвания тук, в Назарет. По онова време единствената сграда беше Едем, създадена за трансгенетични изследвания. Искахме да отглеждаме царевица, пшеница и други генномодифицирани растения, които да виреят, без да се нуждаят от много вода. Винаги съм смятал, че една от причините за насилието в нашия свят е свързана с бедността и глада, и произвеждането на тези зърнени култури би могло да бъде ценен принос на моята фондация за изхранването на населението от третия свят, като по този начин допринесем за мира между хората.

Арни Гросман стана нетърпелив.

- Извинете, но какво общо има тази история с разкритията в Талпиот?

- Много - каза Аркан. - В Департамента по биотехнология в Центъра вече разчитахме на професор Петер Хаманс, с когото се запознахте преди малко. Попитах го дали новият проект на фондацията му се струва осъществим. Той изброи трудностите, но ми показа и пътя към преодоляването им. Благодарение на моите връзки в израелското правителство получих разрешение да посетя хранилището на Департамента за старинни предмети на Израел в Бейт-Шемеш. Обадих се на професор Александър Шварц от Амстердамския университет, за когото ми бяха казали, че е един от най-добрите археолози в света и експерт по библейска археология, и заедно с него и професор Хаманс отидохме да видим хранилището. Пристигнахме там и се смаяхме. Хранилището беше огромно, пълно с рафтове и повече от хиляда костници, с указани номера и дати, които покриваха пространството от пода до тавана. Впечатляващо!

Томаш изгаряше от любопитство.

- Намерихте ли костниците от Талпиот?

- Натъкнахме се на тях в един отдалечен край на хранилището - бяха наредени на три рафта. Условията на съхранение далеч не бяха идеални, но професор Хаманс разбра, че има още парченца запазени кости, консервирани в патината, което беше чудесна новина, защото означаваше, че находките са защитени. ДНК, разнасяна от въздуха, не ги бе заразила. Взехме саркофаг номер 80/503 и го транспортирахме тук, в Назарет, с обещание да го върнем след една седмица.

- 80/503 е саркофагът с надпис Исус, син на Йосиф...

- Правилно. Занесохме го в една лаборатория в Едем и започнахме да вадим фрагментите, запазени в патината. Бяха много сухи; както и в канадската лаборатория, извличането на ДНК от ядрата на клетките се оказа много трудно. С месеци се занимавахме с този проблем, докато не случихме на страшен късмет. Частица от кост, обвита в дебел слой патина, беше запазила две непокътнати клетки. Беше истинско чудо. Много предпазливо успяхме да извлечем ДНК от ядрата на тези клетки. Бяха накъсани и имаше празноти, което много ни разочарова.

- Не е било възможно да възстановите пълната ДНК.