Poslednata tayna

Двамата полицаи отстрани едва сдържаха вълнението си, разтърсени от значимостта на онова, което току-що бяха чули, а Арпад Аркан продължаваше да се усмихва невинно, сякаш се наслаждаваше на суматохата, която сам беше сътворил.

- Не разбирам защо.

Историкът се обърна към Валентина и Гросман в търсене на подкрепа.

- Това е нещо... как да кажа... невероятно! - На лицето му се изписа стъписването, което парализираше езика му. - Да клонирате Исус? Какво, по дяволите, целите с това?

Домакинът излъчваше блажено спокойствие.

- Предполагам, че си спомняте за срещата във фондацията след документалния филм за костниците от Талпиот? По онова време бяхме много обезсърчени от развоя на международните отношения. Мирният процес между Израел и арабските страни не вървеше, Ал Кайда убиваше хора навсякъде, в Ирак и Афганистан се водеха войни и... какво ли още не! В този мрачен момент един от моите помощници изрече нещо, което ми подсказа идеята.

- Споменахте за това - отбеляза Томаш. - Но не споделихте какви са били думите му.

- Спомням си го, сякаш беше вчера. Мъжът коментира, че като се има предвид как вървят нещата, само Исус би могъл да върне разбирателството между хората. Разбира се, той се шегуваше, но...

Аркан не довърши изречението.

- И тогава ви хрумна идеята...

- Точно тогава! Чух коментара му и веднага си помислих за разкритията от Талпиот и ДНК, намерена в саркофага на Исус! - Той се плесна с ръка по челото, сякаш пресъздаваше случилото се в онзи момент. - Щрак! Парчетата от пъзела се подредиха в главата ми! Ами ако е възможно да се възстанови пълната ДНК на Исус? Ако можем да го клонираме? И ако Исус се върне на земята? Какво ще се промени? Възможно ли е хората да останат безразлични към човека, чиято философия бе променила света? Дали Исус щеше да е способен да ни накара да живеем в мир? Това беше една... как да кажа... уникална идея! Поразяваща. Грандиозна. Беше едно от онези толкова необикновени и вдъхновяващи просветления, които сами по себе си променят пътя на историята. Щом Исус е успял да ни промени по време на тридесетгодишния си живот, не е ли възможно да го направи отново? Защо да не опитаме? Какво имаме да губим?

Мисълта на Аркан започваше да се изяснява, както и цялата дейност на фондацията.

- Разбирам - прошепна Томаш. - И тогава сте убедили Научния съвет да започнете проекта.

- Преди това се консултирах тайно с професор Хаманс, за да преценим техническите аспекти на идеята. Свързахме се и с професор Шварц, когото също наехме тайно. Едва след посещението ни в Бейт-Шемеш, транспортирането на саркофаг номер 80/503 за анализ и успешното изолиране на двете ядра с хромозоми на Исус свиках събранието на Научния съвет и изложих идеята си. В началото те бяха шокирани, както навярно предпблагате, но накрая безусловно ме подкрепиха. Така се роди проектът „Иешуа“.

- Но защо сте го държали в тайна? - попита историкът. - Защо не обявихте това откритие пред света?

- И да привлечем вниманието на всички фанатици? Да се подложим на саботаж от страна на всякакви екстремисти? Как биха реагирали ислямските фундаменталисти, ортодоксалните евреи, радикалните християни и още куп други? - Аркан строго поклати глава. - Не! За да осъществим проекта, трябваше да го запазим в тайна. Това беше много важно. Така и направихме. Работата ни протече при пълна конфиденциалност, което ни гарантира необходимото спокойствие, за да постигнем успех.

- Наели сте професор Шварц, защото е експерт по библейска археология, и професор Вартоломеев заради неговите изследвания в сферата на генетиката - каза Томаш. - А професор Патрисия Ескалона? Тя беше палеограф. Каква беше нейната роля?

- Трябва да разберете, че проектът „Иешуа“ е изключително сложен и трябваше да бъде разработван в няколко насоки - обясни Аркан. - Научният компонент е много силен. Затова построихме Ковчега и започнахме да работим върху клониране на животни. Но професор Шварц привлече вниманието ми върху един аспект, който не можеше да бъде пренебрегнат. Да си представим, че разрешим проблема с износените теломери, виновни за преждевременното остаряване на клонираните животни, и проблема с протеините, който възпрепятства клонирането на примати. Да си представим, че успешно клонираме здрави човешки същества и че след преминаването на всички етапи най-накрая сме готови да клонираме Исус. - Той замълча, за да позволи на тази картина да се избистри в умовете на тримата посетители. - Ами ако Исус не е бил бог? Ако неговото послание е различно от онова, което сме си мислили? - Президентът погледна изпитателно Томаш, после се взря в лицата на Валентина и Гросман. - Кой всъщност е бил Исус?

Историкът кимна енергично.

- Сега всичко е ясно - потвърди той. - Нуждаели сте се от професор Ескалона, за да отговори на този въпрос.