Poslednata tayna

- Събрах учените от фондацията и обмислихме тази възможност - призна домакинът. - Накрая я отхвърлихме, тъй като решихме, че това ще съсипе проекта напълно. Фондация „Аркан“ е организация, чието мото е мирът, и се старае да подпомага дейности, които да сложат край на конфликтите на планетата. Проектът „Йешуа“ има основна роля в тази мисия. Връщайки Исус в нашия свят, ще направим най-голямата и безценна услуга на човечеството. Ако се бяхме свързали с полицията, за да разкажем за това, проектът вече нямаше да е таен и мисията щеше безвъзвратно да се провали. В това беше и нашата дилема. Трябваше ли да сътрудничим на полицията и да погребем проекта, или да запазим мълчание и да спасим един проект, който може да се окаже преломен за мира на планетата? Кое беше по-важно? Какъв е първостепенният ни дълг?

- Разбирам раздвоението ви - отбеляза Томаш. - Не ви е било лесно...

- Никак даже! - изтъкна Аркан. - След дълга дискусия стигнахме до извода, че мирът в света е по-важен от всичко, и затова решихме да запазим проекта в тайна. - Той посочи към португалеца и италианката. - Затова, когато преди няколко дни се появихте във фондацията, бях решил да не казвам нищо по въпроса. Но истината е, че този случай ми къса нервите и... се опасявам, че малко прекалих с вълнението по време на нашия разговор. Надявам се да ме извините.

Историкът размени съучастническа усмивка с инспекторката от Криминалната полиция.

- О, няма проблем.

Погледът на Аркан се спря върху епруветката, която държеше в ръката си.

- Разбира се, сега има нещо друго, което...

Думите на домакина бяха прекъснати от странен вик, изпълнен със зловеща смесица от жестокост и лудост. Четиримата се обърнаха и видяха един мъж в черно, който държеше блестящ предмет в едната си ръка.

И таеше смърт в очите си.

LXXI

ПРОБЛЯСВАЙКИ С ФАНТАСТИЧНО СИЯНИЕ, острието прониза въздуха с точността на куршум и се заби в ръката на Аркан. Президентът на фондацията веднага пусна епруветката и нададе вик от болка и страх.

В следващия миг тялото на Сикариус се стовари с цялата си тежест върху жертвата. Замаян от болката в ръката и неочаквания сблъсък, Аркан се свлече до отворения фризер. При падането удари главата си в леда и изгуби съзнание.

Епруветката се затъркаля по пода. Като разбра, че предметът му се изплъзва, за част от секундата нападателят се поколеба как да постъпи. Първата му реакция беше да улови епруветката - най-важното нещо в мисията, но се спря. Преди това трябваше да обезвреди другата заплаха.

Колебанието на нападателя обаче беше всичко, от което Томаш се нуждаеше, за да се съвземе от изненадата и да реагира. Португалецът разпозна мъжа; беше същият, който го причака в хотелската му стая и едва не му преряза гърлото. Тогава той беше забелязал гъвкавите движения и физическата му сила, затова не се съмняваше, че е способен да убие и четиримата за по-малко от две минути. Единственият му шанс беше да се възползва от моментното разсейване на непознатия и да не му даде време да се концентрира.

Без да губи нито секунда, със съзнанието, че уязвимостта на нападателя е мигновена, историкът използва момента, в който Сикариус беше надвесен над неподвижното тяло на Аркан, за да му нанесе жесток удар в лицето с върха на обувката си.

- Нà ти!

Покосен от мощния удар, нападателят отметна назад глава и се претърколи на пода. Ритникът беше достатъчно силен да извади от строя за няколко секунди всеки, но не и този мъж. Непознатият веднага скочи на крака и докосна раненото си лице. Носът му беше изкривен, навярно счупен, и от лявата му ноздра шуртеше обилна струя кръв. Той докосна раната, почувства острата болка и погледна яркочервената течност, която беше намокрила пръстите му. Хвърли смразяващ поглед на мъжа, който го беше ритнал, сякаш това вече не беше просто мисия, а лична кауза.

- Скъпо ще си платиш!

Томаш разбра, че беше пропилял шанса си. Беше ударил нападателя с цялата сила, на която беше способен, и не бе успял да го обезвреди.

Беше го направил по-уязвим, разбира се, но онзи вече беше на крака, със счупен и разкървавен нос, и го гледаше с неприкрита омраза. Нямаше съмнение, че дори с наранено лице беше безкрайно по-силен от всеки друг в тази зала.

Но имаше едно малко предимство, което може би беше на страната на португалеца. Това беше епруветката, която се беше търкулнала на пода. Колко ценна беше ДНК пробата на Исус за нападателя? Със светкавично движение Томаш се наведе и грабна замръзналия предмет. Когато се изправи, видя мъжа да пристъпва към него със страшно изражение.

Може би взимането на епруветката не беше толкова добра идея, колкото беше решил в началото, каза си той. Изглежда, непознатият държеше на съдържанието в стъклото повече от всичко друго; в крайна сметка преди това то беше в ръцете на Аркан - първия нападнат. Ако досега Томаш беше просто една пречка, нанесеният ритник и епруветката в ръцете му определено го бяха превърнали в следващата мишена.