Poslednata tayna

Инстинктивно се сви в ембрионална поза и покри главата си с ръце в очакване на нови ритници. Вместо това усети жестока болка в скалпа, сякаш някой изтръгваше косата му, и се принуди да вдигне глава. Видя лицето на нападателя близо до неговото и разбра, че онзи скубе косата му.

- Надявам се, че оценяваш върнатия жест - усмихна се гротескно Сикариус с окървавения си нос. - В Левит, 24:20, се казва: „строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; както той е причинил повреда на човека, тъй и нему да се направи“. - Усмивката се превърна в заплашителна гримаса. - Къде е епруветката?

Томаш поклати глава.

- Не знам.

Нападателят внезапно го удари по лявата скула, на същото място, където преди минута му беше нанесъл отмъстителния ритник.

- Говори!

Болезненото съприкосновение на юмрука с ранената му буза изтръгна вик от гърлото му; бе видял звезди посред бял ден. Изглежда, скулата беше счупена. Болката беше толкова силна, че не оставяше никакво съмнение.

- Епруветката? - повтори Сикариус и отново вдигна юмрука си, подготвяйки се за нов удар на същото място. - Къде е?

Първият удар беше толкова болезнен, че дори не помисли да мълчи. С леко движение на главата Томаш показа коридора, от който беше дошъл.

- Там отзад - прошепна, задъхвайки се от болка. - Скрих я отзад.

Нападателят се взря в дъното на коридора.

- Хитра маймуна - прошепна той. Сграбчи жертвата си за костюма и го накара да се изправи. - Ставай! Заведи ме там и ми покажи къде си я скрил!

Придържайки отзад дрехата на Томаш, за да не избяга, Сикариус го избута назад по коридора. Историкът се олюля заради ударите в лицето, но успя да се задържи на крака. Препъвайки се, успя да пристъпи напред.

Опита се да види пространството пред себе си, но си даде сметка, че само дясното му око вижда добре. Затвори го за момент, за да прецени състоянието на лявото. Различи само едно размазано петно и разбра, че окото му едва се отваря. Навярно беше подуто, но едно по-сериозно опасение помрачи духа му. Дали не беше загубил окото си? Трудно можеше да разбере, но ударите наистина бяха много силни. Припомни си думите на нападателя, в които цитираше Писанието. В Левит се казваше око за око, зъб за зъб; в техния случай по-скоро беше нос за око.

- По-бързо! - заповяда Сикариус, побутвайки го. - Къде е епруветката?

Томаш се нуждаеше от нов план, и то бързо. Но какво можеше да стори? Как би могъл да избяга в това състояние - сляп с лявото око и в плен на един безмилостен боец? Имаше ли начин да преобърне нещата? Поне да имаше оръжие! Но не. Разполагаше само с ръцете си, а те ни най-малко не притесняваха нападателя му. Не бе по силите му да нанесе удар, който да го нокаутира. Томаш го знаеше, нападателят също. Вероятно можеше да му нанесе изненадващ удар, но след това трябваше да изтърпи отмъщението.

Докато обмисляше възможностите и отчаяно се опитваше да състави нов план, стигнаха до мястото, където историкът беше скрил замразения образец. Там върху един рафт се намираше металният статив с различни епруветки. Една от тях съхраняваше образеца с ДНК на Исус. Трябваше ли да спре и да му даде епруветката? Или беше по-добре да продължи да върви? Но какво щеше да спечели от това, когато нападателят му разбере, че се преструва? Дали хематомът на скулата му и подутото око можеха да понесат още удари?

- Тук е - каза тихо и примирено той. Посочи металната конструкция с епруветки и съкрушено въздъхна. - Една от тези.

Погледът на Сикариус се спря върху редицата епруветки, окачени на статива.

- Коя от всички?

Томаш се обърна, привидно за да посочи правилната мостра, но нанесе удар с дясната си ръка право в носа на нападателя. При други обстоятелства ударът вероятно би бил смъртоносен. Но тази ситуация не беше нормална и португалецът добре го знаеше. Носът на Сикариус беше счупен, което го правеше чувствителен към всяко докосване, какво оставаше за удар с юмрук.

И то какъв! Под ръкавицата на скафандъра дясната ръка на Томаш беше увита в бинтове. Бяха му ги сложили в болницата в Йерусалим, за да предпазят раната на дланта му, получена от кинжала при нападението в хотелската стая. С превръзката на ръката юмрукът на португалеца беше станал особено твърд и опасен; сякаш под ръкавицата си имаше метален бокс.

Затова ударът с подсиления от превръзките юмрук се оказа жесток, особено след като беше поразил счупения нос. Сикариус залитна назад и падна на пода, закривайки лицето си с ръце.

- Ааа! - изкрещя той. Направи титанично усилие и въпреки болката, залитайки със затворени очи, успя да се изправи. - Ще те убия, куче!

Томаш смяташе да остави нападателя на пода и да избяга, но мъжът беше изненадващо издръжлив и вече бе на крака. След няколко секунди щеше да се съвземе от болката и тогава нямаше да може да го спре. Историкът знаеше, че е загубен. Въпрос на секунди.

Изкуши се да побегне, но инстинктивно знаеше, че това само ще отложи неизбежното.