Poslednata tayna

- Капанът щракна - извика Учителят на сикариите, наслаждавайки се на мига. - Плъховете като вас накрая винаги ги хващат, нали?

Португалецът вдигна ръце с открити длани в знак, че се предава.

- Имайте малко търпение - каза той. - Всички сме на един кораб.

Лицето на Арни Гросман се разтегна в гротескна усмивка.

- Не споделям кораба си с плъхове - изръмжа той. - След малко един от тях ще е труп.

Ситуацията беше безнадеждна. Все още с ръце във въздуха, Томаш отстъпи назад и гърбът му опря в металната врата. Беше заел класическа поза за разстрел.

Той потърси с обречен поглед Валентина. Нали беше казала, че ще измайстори оръжие и няма да се остави да я хванат повторно? Ако имаше оръжие, сега беше моментът да го използва. Историкът не се съмняваше, че след като си разчисти сметките с него, Гросман щеше да застреля и нея.

Беше настъпил решителният час.

- Арни, почакайте!

Думите, с които италианката се обърна към израелеца, разочароваха дълбоко Томаш. В главата му се появиха безброй въпроси. Арни, почакайте? Какво беше това? Да не би да мисли, че подобни думи биха ги спасили? И къде, по дяволите, беше смъртоносното оръжие? Защо не го използваше?

- Защо? - попита Гросман, без да сваля пистолета. - Какво има?

Това беше нова изненада за Томаш. В крайна сметка последните ѝ думи, колкото и глупави и ненужни да му се струваха, явно имаха ефект! Може би се опитваше да печели време, за да пусне в ход оръжието си.

- Генетичният материал у вас ли е? - попита Валентина.

- Разбира се - отвърна израелецът и измъкна епруветката от вътрешния джоб на скафандъра, за да я увери, че е у него. - Мислите, че съм го загубил?

- Само исках да се убедя, че всичко е под контрол - обясни тя. Кимна с глава към историка. - Не го убивайте още!

- И защо?

Валентина посочи вратата.

- Знаете ли кода?

Израелецът погледна металната повърхност и се поколеба; очевидно не си беше давал сметка за този проблем.

- По дяволите! - извика той. - Ами сега?

Инспекторката от Криминалната полиция посочи Томаш.

- Той го знае.

Гросман погледна историка с нови очи, сякаш този факт променяше всичко. Двоуми се един дълъг миг, претегляйки ситуацията отново. Нямаше какво толкова да му мисли, възможностите бяха ясни и ограничени, а времето изтичаше.

Учителят на сикариите направи две крачки към мишената и опря дулото в челото му.

- Каква е паролата?

Томаш го изгледа презрително.

- Какво ще направите, ако не ви кажа? - попита предизвикателно той. - Ще ме убиете?

Израелският полицай обмисли въпроса. Беше очевидно, че жертвата му се чувства обречена. Какъв мотив имаше португалецът да му разкрие кодовата дума, която отключва блиндираната врата, след като знае, че веднага след това ще бъде убит? Реалността го притискаше. Беше необходимо да прибегне до тежката артилерия. Осъзнавайки, че с всяка секунда пожарът настъпва към тях, Гросман се приближи до италианката и ѝ подаде пистолета.

- Вземете! - каза той. - Ще трябва да проведа по-сериозен разпит.

Сърцето на Томаш трепна, когато видя, че дава оръжието на Валентина. Тя наистина е гениална, помисли си той. Копнееше отново да прегърне тази жена и този път нямаше да си спести целувката по устните! Прибягвайки до хитрост и преструвки, инспекторката от Криминалната полиция беше успяла да заблуди израелеца и да го убеди да ѝ даде пистолета! Ако не го беше видял със собствените си очи, никога нямаше да повярва! Невероятно! Същински шедьовър в изкуството на манипулацията.

Валентина пое пистолета и в продължение на няколко секунди разглежда автоматичния механизъм. Оръжието беше произведено в Израел и не ѝ бе познато. Но тя все пак беше полицай и бързо разбра какво трябва да прави; в крайна сметка принципът беше един и същ. Твърдо убеден, че след малко ще се сложи край на непоносимата ситуация, Томаш очакваше, че тя ще насочи пистолета към Гросман, но онова, което се случи в следващите секунди, го озадачи. Вместо да се прицели в израелеца, Валентина насочи пистолета към краката на пленника.

- Не мърдайте! - заповяда тя на португалеца. - Ако се опитате да направите нещо, ще отнесете куршум в коляното.

Шок.

Обръщането на италианката срещу него бе абсолютен шок за Томаш. В последните няколко минути той беше попаднал в шеметен въртоп от емоции - след безкрайното отчаяние се бе издигнал до върховете на неудържимата радост, за да пропадне накрая в бездната на разочарованието, след като осъзна ужасната истина.

Валентина беше негов враг.

LXXV

ОБРАЗЪТ НА ВАЛЕНТИНА С НАСОЧЕН КЪМ НЕГО ПИСТОЛЕТ изглежда- ше прекалено фантастичен, за да е реален. Но тъкмо това се случваше с Томаш. С дясното си око историкът невярващо се беше взрял в нея. Не може да бъде! Валентина не можеше да е на страната на сикариите! Това беше абсолютно невъзможно! Немислимо! Необяснимо!

И все пак истината, колкото и невероятна да му се струваше, не можеше да бъде опровергана. Арни Гросман ѝ беше дал пистолета, а тя го насочи не срещу водача на сикариите, а срещу Томаш. Каквито и оправдания да му хрумваха, фактите бяха пред очите му.

Валентина държеше пистолета и се целеше в него.