Читаем Poslednata tayna полностью

Внимателно я положи върху рафта и отстъпи няколко крачки. Полицаят тръгна по коридора с насочен пистолет, докато стигна до лавицата. Взе епруветката и я разгледа, за да се увери, че е същата, която беше видял в ръцете на Арпад Аркан. Огледът, изглежда, потвърди, че е епруветката, която търси.

С бързо и неочаквано движение той насочи пистолета към главата на Томаш.

- Сбогом!

И стреля.


LXXIV


ОНОВА, КОЕТО СПАСИ ТОМАШ, БЕШЕ КОМБИНАЦИЯ ОТ ИНТУИЦИЯ, своевременна реакция и бързи рефлекси. След като остави епруветката на лавицата, той отстъпи назад, към нишата в коридора между два рафта с бидони, пълни с течност - вероятно реактив, необходим за работата на лабораторията.

В мига, в който Гросман вдигна ръка, за да стреля, португалецът се вмъкна в нишата и успя да избегне смъртоносния куршум, който изсвистя покрай главата му.

- Проклятие! - извика полицаят, като разбра, че е пропуснал. - Сега ще те хвана!

Португалецът се изправи и хукна да бяга, решен да се измъкне. Но знаеше, че няма да е лесно. Из тези дълги коридори щеше да е като мишена на стрелбище; достатъчно бе Гросман да го зърне, за да го застреля в гръб. По-добре беше да се крие между рафтовете и да се моли да намери Валентина, която сигурно бе готова с импровизираното оръжие.

Бум!

Бум!

Два нови гърмежа отекнаха в залата с грохот; знак, че Учителят на сикариите отново е открил огън. Томаш инстинктивно скри главата си и се запита дали не го е улучил, но веднага след това реши, че въпросът е безсмислен - щом е на крака, значи е невредим.

Внезапен грохот и лумналото жълто-червеникаво сияние заставиха Томаш да се обърне. Огнено кълбо се издуваше като балон по коридора, откъдето току-що бе минал. Отначало реши, че става дума за дългоочакваната контраатака на Валентина с коктейл „Молотов“ или нещо от този род, но не я видя наоколо, а фактът, че експлозията бе точно в този коридор, му подсказа какво се е случило.

Куршумите на неговия преследвач бяха улучили резервоар с леснозапалими вещества. Обхванатите от огън рафтове бяха пълни с бидони и пламъците бяха плъзнали наоколо като хищни пипала, обгръщайки нови резервоари с леснозапалима течност. Последваха още няколко експлозии почти една след друга.

Въздухът сякаш танцуваше под ударите на непрекъснатите взривове.

- Господи!

Новата действителност връхлетя Томаш. Около една пета от Светая светих внезапно се бе превърнала в огнено кълбо и пожарът бързо се разпространяваше към другата част на залата, поглъщайки ненаситно нови и нови коридори. Беше започнала адска надпревара. Скоро огнената стихия щеше да обхване цялото пространство.

Възможностите на историка се свеждаха до една: да бяга. Трябваше да тича към изхода и да се измъкне, докато все още имаше време. Проблемът бе в това, че пътят бе затворен от блиндираната врата и единственият човек, който знаеше паролата, бе мъртвият Арпад Аркан. Оставаше му само надеждата, че догадката за кодовата дума ще се окаже вярна.

Португалецът проучи Светая светих и се отправи към единствения възможен изход, като се промъкваше предпазливо и маневрираше между пламъците, които препречваха пътя му. Накрая се натъкна на онова, което търсеше.

Блиндираната врата.

Последният коридор, в който се беше вмъкнал, го изведе на площадката пред изхода. Томаш беше набрал скорост и спря едва когато опря ръце в металната преграда. Блиндираната врата имаше кръгъл прозорец в средата, но димът бе опушил силно стъклото и го бе направил непрозрачно.

- Добре ли сте?

Историкът погледна през рамо и видя Валентина, която се взираше в него с големите си сини очи. Италианката беше смъкнала горната част на скафандъра и главата ѝ беше открита - пожарът беше превзел залата и в тези обстоятелства нито студът, нито повреждането на скъпоценните образци, съхранявани в Кодеш ха Кодешим, вече не представляваха проблем.

Без да каже нито дума, Томаш я прегърна и я целуна по главата. Миришеше на пушек, но какво значение имаше това?

Прииска му се да покрие с целувки цялото ѝ лице, докато стигне до устните ѝ, но се въздържа; със сигурност не беше най-подходящият момент. Имаше други по-важни неща.

Хвана я за раменете и се взря в нея.

- Трябва да се измъкнем оттук - каза той, като я гледаше в очите. - След малко пламъците ще обхванат всичко.

За пръв път си даде сметка, че италианката е уплашена. Нищо чудно. Беше преживяла нападението на сикария, предателството на Гросман и сякаш това не бе достатъчно, накрая се беше сблъскала с този неконтролируем пожар. Лошото бе, че пламъците приближаваха и трябваше час по-скоро да напуснат залата.

- Но как? - попита Валентина. - Вратата е заключена. Знаете ли кода?

Томаш насочи вниманието си към блиндираната врата.

- Не съм сигурен - отвърна той. - Но мисля, че го знам. Спомняте ли си, че за да влезем...

Не довърши изречението. Съзря Арни Гросман, също гологлав, който изплува иззад димната завеса с насочено оръжие. Историкът се огледа наоколо в опит да открие път за бягство. Но при тези обстоятелства нямаше накъде да бяга. Ако побегне, къде щеше да отиде? При огъня, който се приближаваше?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры