Poslednata tayna

Но противоречията между двамата евангелисти относно раждането на Исус са толкова много, че взаимно се компрометират и разкриват художествена измислица. И двамата знаели, че Исус бил роден в Назарет, но трябвало да съобразят този неудобен факт с пророчеството на Михей. Какво направили? Всеки от тях по свой начин пренесъл раждането на Исус от Назарет във Витлеем. Но щом „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ наистина се е родил във Витлеем, както предсказва Михей и както потвърждават авторите на Евангелия от Лука и Матея, защо Марко и Йоан не го споменават? Нито Павел? Как може да пропуснат толкова значимо събитие, което по толкова изумителен начин е заявено в старото пророчество? Отговорът може да бъде само един. Матей и Лука прехвърлили раждането на Исус във Витлеем само за да се съобразят с пророчеството и така да убедят евреите, че действително Исус е царят, предсказан в старозаветната книга на пророк Михей.

- Като в историята за Дева Мария?

- Точно така! Отново Матей и Лука твърдят, че Мария е заченала девствена, в стремежа да се придържат към предсказаното в друго библейско пророчество. - Той показа снимката на листчето с шарадата от Дъблин. - Същото се случва и с тези 141414. Опит да изведат родословието на Исус от това на Давид, така че да съответства на пророчествата в Свещеното писание.

- Разбирам.

- Впрочем това е често срещано в евангелията. Авторите на евангелията всячески се опитали да докажат, че различните епизоди от живота на Исус не са нищо друго освен неща, предсказани за Месията в Свещените писания. По този начин те се опитали да докажат на евреите, че предсказаният спасител е Исус. Ако фактите не го потвърждавали, те си измисляли. Измислили, че Исус се родил във Витлеем. Измислили, че майка му го е заченала непорочно, измислили, че е потомък на Давид.

Валентина свъси вежди.

- Намеквате, че раждането на Исус никога не е било предсказано в Стария завет?

По лицето на Томаш разцъфна усмивка.

- Не намеквам - отвърна той. - Твърдя го.

XXII

ЛЕКАРЯТ ПРЕГЛЕЖДАШЕ ТЯЛОТО, докато двама полицаи ограничаваха достъпа до тази част на улицата и се опитваха да убедят зяпачите да се отдръпнат. Гъста мъгла се стелеше над стръмните калдъръмени улички в късната утрин и обгръщаше Стария град в атмосфера на мрачно униние.

Стиснала кърпичка, с подути от плач очи, Даниела още под- смърчаше. Слабият мъж се взираше в нея със сдържано нетърпение.

- Разкажете какво се случи.

Нова сълза се отрони от крайчеца на окото на момичето, въпреки усилията му да се овладее.

- Дори не знам как да ви обясня, господин... господин...

- Пичуров - представи се слабият мъж, целият изтъкан от кротко нетърпение. - Инспектор Тодор Пичуров.

Даниела отново изхлипа.

- Професорът мина оттук, купи си вестник и тръгна към вкъщи - посочи тя към дървото. - Човекът, който го чакаше, беше ето там и...

- Какъв човек, госпожице?

- Чужденецът - последва ново хлипане. - Чакаше професора.

- Как изглеждаше?

- Не видях добре. Зърнах го само за миг. Стори ми се, че е млад мъж. Беше облечен в черно.

Инспекторът си записа.

- Какво се случи после?

- Тъй като професорът си тръгна, аз взех мобилния телефон и се обадих на Деси за едни книги, които тя и Ивелина щяха да...

- Кои са те?

Даниела шумно си издуха носа.

- Едни приятелки - избърса зачервения си нос и сълзите, които мокреха лицето ѝ. - Тъкмо разговаряхме, когато... когато...

Даниела отново се разплака. Полицаят завъртя очи и въздъхна, стараейки се да прояви търпение. Мразеше да се разправя с роднини и приятели на жертви на убийство; постоянно плачеха и се държаха еднакво предвидимо. Остави я да се успокои и изчака подходящия момент, за да я подкани да продължи с показанията.

- Когато?

- Когато чух вик.

При спомена за онзи адски вик момичето едва не се задуши от ридания. Откъслечните хлипове се сляха в непрекъснат и неудържим плач. Инспектор Пичуров въздъхна; трябваше да изчака още малко. Възползва се от новата пауза, за да запише нещо, изчака около тридесетина секунди и едва тогава поднови разпитва.

- Какво извика професор Вартоломеев?

Момичето беше заровило лице в носната кърпичка, но поклати глава.

- Не той. Беше чужденецът.

- Чужденецът? - учуди се полицаят и моментално спря да пише. - Значи убитият е професор Вартоломеев, а този, който е извикал, е чужденецът?

Даниела кимна с глава.

- Това беше вик на... на отчаяние, на болка... не знам...

Инспектор Пичуров придоби заинтригувано изражение, но си записа забележката.

- И после?

Тя изхлипа.

- Надзърнах и видях чужденеца да бяга, а... професорът лежеше на земята... - Последваха още ридания и сълзи. - Хукнах насам и тогава видях кръвта и...

Тя отново избухна в плач, задъхваше се и тялото ѝ се разтърсваше от ридания. Полицаят разбра, че трябва да прояви повече търпение, и за да убие време, се огледа наоколо. В този момент забеляза малък лист хартия, затиснат под един камък в краката на трупа.

Клекна и взе листчето. Написаното му се стори странно. Той се изправи и се обърна към момичето.

- Знаете ли какво е това?