Poslednata tayna

- Прав сте! - възкликна тя. - Пияницата разказа същото нещо. В Дъблин убиецът също извикал, сякаш оплаквал смъртта на професор Шварц. - Тя се поколеба. - Какво ли означава това?

Историкът се замисли. Погледът му беше сведен надолу, залепен за дървеното стъпало, но през ума му прелитаха страници и страници от хиляди исторически книги, които беше прочел през годините.

- Сикариите!⁶⁶ - възкликна внезапно той. - Това са сикариите!

Италианката го изгледа с недоумение.

- Си... кои? Какво говорите, по дяволите?

Томаш кимна с глава към документите, съдържащи списък с посетените места от първите две жертви, които тя държеше в ръцете си.

- Знам какво свързва нашите три жертви.

- Така ли? Какво?

Португалецът погледна към входната врата, сякаш нямаше никакво време за губене.

- Йерусалим.

XXIX

СЛЪНЦЕТО НАПИЧАШЕ ГОРНАТА ЧАСТ НА СТЕНАТА, но сянката, която прорязваше огромните каменни блокове, предпазваше вярващите от непоносимата жега. След като намести талита⁶⁷ върху главата и раменете си, увери се, че тфилинът⁶⁸ е добре пристегнат на челото и цицит⁶⁹ са правилно вързани в краищата, както се изискваше в Тора, Сикариус постави ръка върху навития пергамент.

Пристъпи напред, опря челото си о студения камък, разгъна пергамента и започна да шепти свещените думи от псалма.

- Към Тебе, Господи, въздигам душата си! - припяваше текста, отпечатан на пергамента. - Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми, да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе...

Звън на мобилен телефон, който се разнесе неочаквано от джоба му, привлече към Сикариус смутените погледи на вярващите, които се молеха наоколо. Засрамен, той бързо пъхна ръка в джоба си, намери пипнешком бутона с червената слушалка и го натисна, изключвайки апарата. Отново се възцари спокойствие.

- ...да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе... - изрече той, продължавайки да чете свещените думи. - ...Да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.

Сикариус тихо мълвеше псалмите пред великата каменна стена в продължение на половин час. Гърбът му се поклащаше ритмично, пръстите му развиваха пергамента. След това отново бръкна в джоба си, намери бележките със стиховете от Песен на песните, които беше приготвил, и ги напъха в малките пролуки между гигантските каменни блокове.

След като приключи, се оттегли почтително и отиде да приготви нещата си, за да напусне мястото. Когато пресече огромния площад, включи телефона си, намери обаждането, което го беше прекъснало, и набра номера.

- Простете, че не отговорих, Учителю - извини се той. - Молех се при а-Котел а-Маарави⁷⁰.

- О, моля за извинение. Не знаех, че си отишъл да се молиш при Стената на плача. Има ли много хора?

Сикариус се огледа.

- Обичайното. - Устните му потрепнаха. - За това ли ми се обаждате?

- Добре знаеш, че не. Исках само да ти кажа, че до мен достигнаха някои слухове...

- Какви слухове?

- Ще ти кажа - отвърна загадъчно Учителят. - Трябва да се уверя, че си готов за още една операция.

Сърцето на Сикариус подскочи.

- Разбира се, Учителю. В коя страна искате да отида?

- Няма да се наложи да пътуваш - отговори той. - Операцията ще се проведе в Йерусалим.

- Тук? - учуди се воинът. - Кога?

Учителят замълча, преди да отговори.

- Скоро. Бъди готов.

XXX

ОБСТАНОВКАТА В БАРА НА ХОТЕЛ AMERICAN COLONY наподобяваше мрачна и неприветлива странноприемница. Томаш имаше чувството, че се намират в подземията на мрачна средновековна крепост - подходящо място за среща с генералния инспектор на израелската полиция.

- Shalom! - поздрави ги мъжът малко след като двамата новодошли прекрачиха прага на бара. - Казвам се Арналд Гросман и съм от отдел „Убийства“ на израелската полиция. Може да ме наричате Арни. Добре дошли в Йерусалим!

Домакинът им беше висок и добре сложен шейсетгодишен мъж, със светли очи и прошарена коса, която очевидно е била руса в младостта му. Той предложи уиски на Томаш и мартини на Валентина и започна да говори за безкрайните проблеми на сигурността в страната му.

След няколко минути любезен разговор инспекторката от Криминалната полиция реши, че е време да преминат към въпроса, който ги беше довел тук.

- Убедени сме, че ключът към разкриването на серия престъпления, извършени преди три дни в Европа, е в Израел - започна тя. - В рамките на двадесет и четири часа в три различни страни бяха убити трима учени. Имаме причини да смятаме, че ключът към разрешаването на случаите е тук.

Гросман притвори очи като играч на покер, който преценява съперниците си.