Poslednata tayna

- Знам, че сикариите днес не съществуват - призна историкът. - Само че практиките на ритуалните убийства са същите! Сикариите публично колели римляните със своите sicae, свещените кинжали, които криели под наметалата си, и веднага след екзекуцията започвали отчаяно да крещят към небесата като покрусени, преструвайки се по този начин, че нямат нищо общо със случилото се, а след това изчезвали в тълпата и никога не били залавяни.

- Това са стари истории!

- Може би. Но практиката е същата. Освен това две от жертвите са историци, които проучвали ръкописи на Новия завет. В него се разказва за събития, случили се в същите земи и в същия исторически период. Сега прибавете прерязването на гърлата и ритуалните викове, типични за сикариите, към факта, че преди три месеца трите жертви са били в Израел по едно и също време. Прекалено много съвпадения, не мислите ли?

Арни Гросман не отговори веднага, явно обмисляйки основанията на тази хипотеза.

- Имате право - отстъпи накрая той. - Действително има прекалено много съвпадения.

- Така решихме и ние - каза историкът, махайки неопределено с ръка към бара на American Colony. - И така, ето ни тук.

Валентина, която бе оставила Томаш да изясни мотивите, които ги бяха довели тук, се размърда и се взря в израелския си колега.

- Вече ви обяснихме всичко - напомни му тя. - Надявам се, че сега можем да разчитаме на вашето съдействие...

- Разбира се - увери я Гросман, докато разгръщаше страниците на бележника си назад. - Тук имам информацията, която поискахте в официалното запитване. Не знам дали ще ви помогне, но се надявам да е така.

Дойде ред на Валентина да хване химикалката и да се приготви да запише данните, които щеше да чуе.

- Слушам ви.

- Вашите три жертви са отседнали в различни хотели - отбеляза той. - Професор Ескалона се е настанила в „Кинг Давид“, може би най-известния хотел в Йерусалим.

- Типично за нея - отбеляза Томаш с усмивка. - Патрисия винаги е ценяла лукса.

- Професор Шварц останал в хотел „Маунт Сион“, на самия хълм Сион - добави невъзмутимо израелският полицай, - а професор Вартоломеев отишъл в „Риц“. - Той отгърна следващата страница и прочете записаното. - Тримата са дошли тук по различни причини. И доколкото успяхме да разберем, са имали различен маршрут. - Затвори бележника си и по лицето му се разля заключителна усмивка. - И това е всичко.

- Само това ли?

- Опасявам се, че да.

- Но... но... - заекна Валентина, - нима няма вероятност в някакъв момент да са се срещнали?

Арни Гросман дълбоко въздъхна.

- Вижте, никой не може да ви гарантира нищо - каза той. - Йерусалим е голям град, но не чак толкова. Дали не са се видели при Портата за Дамаск например? Кой знае? Ако това беше приоритетно разследване, аз щях да вложа много ресурси и бъдете сигурна, че ако те са се срещали, щяхме да разберем. Но, както може би предполагате, този проблем е незначителен в нашия списък с приоритети. Имаме далеч по-сериозни случаи. Така че успях да отделя за този случай само един от хората си за една сутрин.

- И какво ще правим сега?

- Сега имаме на разположение двама следователи на пълен работен ден. Това със сигурност ще ни позволи да стигнем донякъде.

- Така ли? Опитни хора от вашия отдел?

Домакинът се усмихна широко, взе чашата си с уиски, облегна се назад и се отпусна.

- Това не знам. - Той се разсмя, махвайки с ръка към събеседниците си. - Новите следователи са точно срещу мен.

Томаш и Валентина се спогледаха.

- За нас ли говорите?

Главен инспектор Гросман гаврътна златистата течност наведнъж и постави със замах чашата върху масичката. Кръстоса крака и се настани удобно; ехидно пламъче танцуваше в очите му.

- Нима си мислехте, че идвате в Йерусалим на почивка?

XXXI

ВНУШИТЕЛНАТА ФАСАДА НА ХОТЕЛ „КИНГ ДАВИД“, изградена от розов камък, заслужаваше възхищение, но Томаш и Валентина, обсебени от необходимостта да открият доказателства, че са на прав път, дори не се спряха да се полюбуват на историческата сграда. Едва когато минаха през въртящата се врата на входа и пресякоха лоби бара, наистина усетиха блясъка на това място.

- Какъв хотел! - възкликна Томаш, любувайки се на фоайето. Подът на коридора, който свързваше двете зали, бе разделен от дълга бяла линия с имена и автографи на известни гости. Той се наведе над линията и прочете едно от имената. - Чърчил е отсядал тук!

- Той и още куп знаменитости - добави италианката, която също разглеждаше автографите, оставени по пода. Виждаха се имената на Елизабет Тейлър, Марк Шагал, Хенри Кисинджър, Симон дьо Бовоар, Далай Лама, Кърк Дъглас, Йоко Оно и още безброй имена на други популярни личности. - Ма сhe bello!⁷¹

Фоайето на хотела разкриваше вавилонско великолепие: големи, богато украсени колони и забележителни сини арки, чиито орнаменти бяха вдъхновени от различни стилове и образци на финикийското, египетското, гръцкото и асирийското изкуство. Преддверието наистина бе разкошно.

Един униформен служител се приближи до двамата новодошли.

- С какво мога да ви бъда полезен?