Poslednata tayna

След като провери самоличността на гостите, жената ги заведе в една стая и им предложи по чаша вода. След това изчурулика едно любезно „изчакайте една минутка, моля“ и ги остави сами. Малко след това се появи отново, помоли да я последват и ги поведе към първия етаж. Почука леко на вратата. Мъжки глас от другата страна каза нещо на иврит и тя покани двамата гости да влязат.

- Добре дошли! - поздрави ги едрият мъж с гъсти като на Брежнев вежди, който ги посрещна на врата та. - Аз съм Арпад Аркан, президент на фондацията. На какво дължа удоволствието от визитата на полицията от bella Italia⁷⁸!

- Извинете за безпокойството - каза Валентина. - Разследването ни е свързано със смъртта на трима европейски учени, загинали при необичайни обстоятелства.

Думите на инспекторката от Криминалната полиция угасиха въодушевлението в погледа на домакина.

- О, разбрах за това - възкликна Аркан, който внезапно заговори бавно и премерено. - Бях шокиран, когато ми съобщиха новината.

- Разследването на трите случая ни доведе в Израел. Току- що разбрахме, че трите жертви са се срещнали във вашата страна. - Валентина направи пауза, за да прецени реакцията на събеседника си. - Разбрахме още, че мястото, където са се запознали, е точно тук. - Тя посочи към пода. - Фондация „Аркан“.

Замълча в очакване на онова, което Аркан имаше да каже след това разкритие.

Съзнавайки, че анализират поведението му, президентът на фондацията въздъхна и отклони помръкналия си поглед към прозореца.

- Не знаех това - каза той. - Но е факт, че ги познавах. Поканих ги да дойдат във фондацията. - Разлисти бележника, който лежеше отворен на бюрото. - Онзи ден се навършиха три месеца оттогава. Не подозирахме за трагедията, която е щяла да ги сполети.

Италианската инспекторка претегляше всяка дума, която чуваше, търсейки противоречия или скрит смисъл, подобно на шахматист, който преценява ходовете на противника си.

- Може ли да знаем какво са правили тук?

Арпад Аркан махна с ръка към папирусите и пергаментите, поставени в рамка, които украсяваха стените на кабинета му. Бяха старинни, изписани с гръцки и еврейски букви в scriptio continua⁷⁹, разкъсани по краищата или с дупка в средата.

- Фондацията притежава богат фонд от ценни ръкописи - обясни той. - Това са части от Библията и други документи, написани на иврит, староарамейски или гръцки. Поисках експертно мнение от професор Ескалона. - Той посочи към нещо, което приличаше на необработен съд, поставен на пода до бюрото. - Имаме също и протохристиянски находки. Препоръчаха ми професор Шварц като специалист в тази област.

- А професор Вартоломеев? Той не е историк...

- О, българският учен? Фондацията създаде център за разширени молекулярни изследвания и ми казаха, че българският професор е международен авторитет в тази сфера. Изглежда, всяка година неговото име се спряга за спечелването на Нобелова награда за медицина. Поканих го да работи с нас и той прие. - Президентът тъжно поклати глава. - Опасявам се, че неговата смърт е голяма загуба за фондация „Аркан“. Възлагахме големи надежди на неговата работа.

- Тримата заедно ли бяха тук, във фондацията?

- Да, заедно. Въпреки че работят в различни сфери, аз разговарях с тях едновременно.

- Така ли са се запознали?

- Възможно е - призна той. - Всъщност не останах с впечатлението да са се познавали отпреди.

Валентина доби замислено изражение, изглежда, преценяваше как да формулира следващия си въпрос.

- Как си обяснявате факта, че трима души, които са се запознали тук, във вашия кабинет, три месеца по-късно са били убити за по-малко от двадесет и четири часа?

Въпросът смути домакина.

- Ами... нямам обяснение - заекна той. - Това наистина е... искам да кажа... това е съвпадение. - Тази дума се появи като спасителен пояс, в който той веднага се вкопчи. - Едно злощастно съвпадение.

Италианката размени бърз поглед с Томаш и леденосините ѝ очи отново се взряха в събеседника ѝ.

- За полицията съвпадения не съществуват, господин Аркан.

Президентът на фондацията се напрегна.

- Какво намеквате?

- Нищо не намеквам - отвърна невъзмутимо тя. - Казвам, че в криминалистиката на съвпаденията се гледа с огромно недоверие. Факт е, че трима учени, които са се срещнали тук, във вашия кабинет, три месеца по-късно са убити при, меко казано, необичайни обстоятелства. Не знам дали това би могло да се нарече съвпадение.

Арпад Аркан надигна масивното си тяло и яростно посочи към вратата.

- Вън! - извика той. - Изчезвайте!

Валентина и Томаш замръзнаха на столовете си, смаяни от реакцията му. Намекът на италианката беше неприятен и те го знаеха, но отговорът на техния домакин им се струваше пресилен.

- Допускате огромна грешка.

- Не ме интересува! - изрева мъжът с рошавите вежди, все още сочейки към вратата на кабинета си. - Искам ви вън от моята фондация възможно най-бързо! Вън!

Неуместният тон на домакина ядоса Валентина, която се изправи и приближи лицето си до неговото.

- Madonna! С кого си мислите, че разговаряте?

- Изчезнете незабавно или ще извикам полицията! Махайте се!