Poslednata tayna

- Както ви казах, изминаха три месеца, а и не прекарах много време с тях - обясни колебливо той. - При толкова клиенти не е лесно да запомним лицата на всички хора, с които се срещаме. - Той отново се съсредоточи върху снимките и накрая кимна с глава. - Но да. Мисля, че са те.

- Сигурен ли сте?

Екскурзоводът хвърли последен поглед на фотографиите, за да се увери, че не се е излъгал.

- Почти сигурен. Колкото по-дълго гледам тези лица, толкова по-познати ми се струват.

- Къде казахте, че ги е срещнала професор Ескалона?

- Във фондация „Аркан“.

- Какво е това?

Мохамед се поколеба и неговият началник, който досега мълчаливо беше следил разговора, отговори вместо него.

- Организация с висок престиж тук, в Израел - отбеляза Даниел Зоншайн. - Развива дейност в няколко сфери, а седалището ѝ е в Еврейския квартал в Стария град.

Валентина и Томаш отново се спогледаха; този път лицата им изразяваха задоволство и очите им блестяха.

Току-що се бяха натъкнали на следата, която търсеха.

Фондация „Аркан“.

XXXII

В ЕВРЕЙСКИЯ КВАРТАЛ НА ДРЕВНИЯ ГРАД цареше пълно спокойствие. Улиците бяха пусти, с изключение на няколко случайни минувачи, които се бяха запътили към Стената на плача или към площад „Хурва“. Чуруликането на птиците се носеше над малките улички като тиха мелодия и разговорите на малцината, които се разхождаха там, бяха сведени до шепот. Крачките на Томаш и Валентина гръмко отекваха по каменната настилка, но това не ги смущаваше. Историкът провери местоположението на сефарадските синагоги на картата на града и посочи една странична уличка.

- Оттам.

Двамата поеха в указаната посока; Валентина сякаш се движеше на автопилот, просто следваше спътника си. Беше се потопила в документите, изпратени ѝ тази сутрин от Рим. Трябваше да се запознае със съдържанието им, преди да стигнат до мястото.

- Интересна фондация... - промърмори тя като на себе си. - Твърде интересна...

- В какъв смисъл?

Отговорът се забави с няколко секунди. Италианката прочете текста до края и едва тогава вдигна поглед от документите и се взря в Томаш.

- Има разнообразни интереси, залага на различни сфери на познанието - каза тя. - Фондацията инвестира в исторически, археологически и палеографски проучвания. Естествено, тяхната област на специализация е съсредоточена в Близкия изток, и по-точно в Светите земи. Изглежда, фондът ѝ включва колекция артефакти от библейските времена. Но освен това е провеждала изследвания и в областта на точните науки. Създала е специализирани лаборатории за коренно различни неща, като физика на елементарните частици и медицински изследвания например. - Впечатлена, Валентина подсвирна. - Dio mio, това е цял един свят!

- Но каква програма следва? Само проучвания?

Валентина му показа началото на една от страниците на документа, който беше прочела. Текстът представляваше слоган на немски език, изписан с готически шрифт.

- Uber allen Gipfeln - прочете тя на висок глас - ...ist Ruh, in allen Wipfeln spurest du kaum einen Hauch; Die Vogelein schweigen im Walde. Warte nur, balde. Ruhest du auch.

Един дълъг миг Томаш я наблюдава мълчаливо.

- Какво, по дяволите, е това?

- По всички тези хълмове цари мир - издекламира тя, - във върховете на дърветата едва ли ще усетиш и лек полъх. Птичките в гората са притихнали. Почакай тихо. Мирът ще дойде скоро⁷⁶.

- Говорите немски? - изненада се Томаш.

Италианката се разсмя и му показа документа, изпратен от Рим.

- Стиховете са преведени на италиански. Виждате ли? Тук долу.

Беше ред на Томаш да се засмее.

- Да, разбира се. Красиви стихове, наистина. Кой ги е написал?

- Да видим, кой може да е? - отвърна тя. - Най-великият немски писател. Гьоте.

- Освен красив, този текст е и пацифистки. Ако наистина това е мотото на фондация „Аркан“, мисля, че си имаме работа с една добронамерена организация.

Валентина направи гримаса и вдигна пръст, за да напомни, че трябва да бъдат предпазливи.

- Ако - изтъкна тя. - Знаете ли, нямам доверие на хора, които прекарват живота си в агитации за мир. Понякога те се оказват най-лошите. Зад безобидни думи се крият пъклени планове.

Португалският учен спря по средата на улицата пред необозначена сграда и провери номера на вратата. След малко забеляза позлатена табелка, окачена над звънеца, с името Arkan Foundation, гравирано върху метала.

- Е, сега ще проверим - обяви той. - Пристигнахме.

Натисна звънеца и електронният звън се разнесе във вътрешността на сградата. Изчакаха няколко секунди, след което чуха шум от приближаващи се стъпки и отваряща се врата. От другата страна на прага видяха млада жена с черна коса и любопитни очи.

- Шалом!

- Good afternoon⁷⁷ - поздрави Томаш, за да поясни, че не говори иврит. - Имаме уговорена среща с господин Аркан, президента на фондацията. Той тук ли е?