- Първо, заради неуместното му избухване, когато го попитах как си обяснява съвпадението, че трима учени са били убити три месеца след срещата си във фондацията. Крайната реакция на Аркан показва, че този въпрос го тревожи. Гузен негонен бяга. После, обясненията му не се връзват. Забележете фактите: трите жертви не са се познавали помежду си; Аркан ги кани на разговор, при което наема двамата историци да дадат експертни мнения, ученият да работи в някакъв институт и тези трима души, които преди това не са се познавали, по неведоми пътища стават неразделни. Екскурзоводът твърди, че нашите жертви посетили Израелския департамент за древни ценности на следващия ден. След това професор Ескалона се почувствала толкова близка с новите си приятели, че дори освободила водача си. - Валентина доби леко учудено изражение. - Тримата станали неразделни в името на какво? Заради някаква случайна среща във фондация „Аркан“? Как е възможно един обикновен разговор между академици да постигне такъв ефект?
- Наистина...
- И защо, след като тримата са имали различни специалности и различно поле на работа, Аркан разговаря с тях по едно и също време? Не е ли по-логично да си определи среща първо с единия, след това с другия и накрая с третия? Защо приема и тримата едновременно?
- Валентина е права - обади се Томаш, който до момента мълчеше. - Не виждам смисъл в това.
Но италианката явно не беше приключила с нещата, които беше решила да каже.
- Щом всички са се събрали по едно и също време, значи президентът на фондацията е имал да им съобщи нещо, което представлява всеобщ интерес. И какво е било то? Поради каква причина Аркан премълчава тази информация? Какви тайни крие той от нас? Каква е връзката между този мистериозен разговор и убийствата, на които станахме свидетели?
Главният инспектор от израелската полиция кимна с глава.
- Така е - промълви той, прекъсвайки разсъжденията на колежката си. - Историята очевидно е съшита с бели конци. Не бих се изненадал, ако Аркан се е забъркал в някаква съмнителна схема. Но трябва да действаме предпазливо.
- Как така предпазливо? - почти избухна италианката. - Този
- Успокойте се - помоли Гросман. - Арпад Аркан е влиятелен човек. Има много контакти в политическите среди и засяга интереси, които надхвърлят правомощията ни. - Той потърка показалеца с палеца си. - Намесени са много пари и не само тук. Този тип е свързан с международни финансови кръгове. Освен това фондацията му се представя за почтена организация с миротворческа мисия, което реално означава връзки в пресата и международната политика. Мотото на фондацията впрочем е показателно; изпълнено с...
- Говорите за стихотворението на Гьоте?
Израелецът изненадано се ококори:
- А! Вече сте запознати?
- Написали сме си домашното.
- Цитатът, който са избрали за мото, звучи пацифистки и върши изключително полезна работа на фондацията. Всички тези приказки за мир са чудесна фасада за по-тъмните им занимания. Затова трябва да действаме внимателно.
Валентина изгуби търпение.
- Инспектор Гросман, всичко това може и да е истина, но ние все пак сме полицаи, нали? Длъжни сме да се държим като полицаи. В Италия мафията също е деликатна тема, свързана с големите пари и голямата политика, но ние не сме се отказали да я преследваме заради това.
- Разбирам, и все пак... - промърмори той, без да довърши фразата. - Разследването на фондация „Аркан“ може да се окаже трудна работа. От известно време я държа под око и знам какво говоря.
- Държите я под око? - учуди се италианката. - Защо?
Главният инспектор на израелската полиция замълча за миг, сякаш обмисляше какво може да сподели.
- Да кажем, че имам причини да се съмнявам в нейната дейност - обясни той. - Не сме засичали нищо конкретно, но се носят слухове, които ме тревожат.
- Слухове? Какви слухове?
Арни Гросман отново се поколеба.
- Слухове - повтори той. - Да спрем дотук.
Тримата се спогледаха като играчи на покер, които крият стратегията си и се опитват да отгатнат картите на противника. Валентина беше най-нетърпелива, затова не бе изненадващо, че точно тя наруши неловката тишина.
- И какво предлагате да направим?
Израелският полицай махна неопределено с ръка във въздуха.
- Не правете нищо - посъветва ги той. - Утрото е по-мъдро от вечерта. Да поговорим утре, става ли?
- Да.
Гросман се обърна към Томаш.
- Междувременно, професор Нороня, може би ще ми помогнете да сглобя няколко парченца от пъзела на този случай.
Молбата изненада историка.
- Какво искате да знаете?
Главният инспектор побарабани с пръсти по страничната облегалка на канапето, докато обмисляше как да зададе въпроса си. Посочи към бара.
- В първия ни разговор изказахте подозрението, че е възможно сикариите да са замесени в тази история. Помните, нали?