Poslednata tayna

- Да, това е често явление в евангелията - потвърди той. - В Евангелие от Лука, 21:20, например Исус казва: „А кога видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му“. Римляните обсадили и унищожили града през 70 година - събитие, което вече се е случило по времето, когато Лука написал текста си. Знаейки за това трагично събитие, авторът на евангелието го представя като предсказано от Исус. Когато пророчествата са написани след предсказаното в тях събитие, тенденцията е пророчеството и събитието да съвпадат, нали така? Затова в евангелията виждаме Исус да се произнася за проблеми, които не съществували по негово време, а по времето на техните автори.

- Такъв ли е случаят със споровете за чистата храна?

- Точно такъв. Този спор не бил актуален във времето на Исус, а във времето на авторите на евангелията. В Послание до Галатяните Павел описва свое спречкване с Петър точно по повод на кашерните храни. В 2:12 Павел казва: „Понеже, преди да пристигнат някои от Накова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните“. Петър се обосновава в стих 2:15: „Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците“. Това означава, че Петър, който се е ползвал от благоразположението на Исус, държал да спазва юдейските закони за хранене. Това ни води до предположението, че Исус също ги е спазвал.

Италианката свъси вежди; в главата ѝ се зараждаше възражение.

- Добре, Петър е спазвал законите на кашерната храна - призна тя. - Но не и Павел, който също е апостол. А след като Павел не е спазвал правилата за чистата храна, защо да не приемем, че той е следвал примера на Исус?

Историкът се усмихна и поклати глава.

- Защото Павел не познавал Исус.

- О, пак някоя от вашите истории! - възкликна тя. - Но той е бил апостол!

- Да, но Павел е единственият апостол, който никога не е срещал Исус лично - обясни Томаш. - Той става християнин, когато получава видение с Исус след разпъването му на кръста. Това е бил единственият му предполагаем контакт с Исус, което му позволило да претендира за статута на апостол. По-късно той заминал за Йерусалим, където се запознал с Петър и брата на Исус, Яков. Нещата, които знаел за човека Исус, научил от Петър и Яков, а не от личен опит. Това означава, че при спречкването между Павел и Петър по-вероятно е позицията на Петър да съвпада с позицията на Исус. Щом Петър се смущавал да се храни с езичниците, тогава вероятно и Исус би се смутил. Интересно е и защо при този спор Павел не дал за пример Исус. Ако Павел е знаел, че Исус не спазвал правилата за чистата храна, със сигурност би изложил този аргумент, за да обори Петър. Но не го направил, което е сигурно доказателство, че или не е знаел каква е била позицията на Исус по въпроса, или си е мислил, че тя не е в негова полза.

Арни Гросман, който дотогава мълчаливо следеше разговора, се размърда на канапето.

- Е, сега знаем, че Исус е спазвал правилата на кашерното хранене - отбеляза той, явно доволен от развоя на разговора. - Но какво се опитвате да докажете?

- Казвам, че най-честите спорове между Исус и фарисеите, описани в евангелията, засягат забраните за консумация на нечиста храна и работата в събота, които интересно защо са два от трите основни въпроса, обсъждани сред християнската общност по времето, когато евангелията са били написани.

- Смятате, че това не е съвпадение?

- Разбира се, че не е! Честата поява на тези полемики в евангелията не отразява непременно споровете от времето на Исус, а по-късни разисквания от времето, когато езичниците се присъединявали към движението. Онова, което авторите на евангелията се опитвали да направят, е да успокоят езичниците, като припишат на Исус твърдения, които позволявали да се работи в събота и да се ядат нечисти храни, както те били свикнали. Ако тези юдейски забрани останели в сила, вероятно голяма част от езичниците са щели да напуснат движението.

- Разбирам.

- Авторите на евангелията вмъкнали в текстовете си всички истории, представящи Исус да отхвърля казаното в Писанията по тези два въпроса, които успели да открият. Проблемът е, че не забелязали много неща в традициите, които проучили. Никъде, с изключение на по-късната добавка относно кашерната храна в Евангелието от Марко, не виждаме Исус да се съмнява в закона. Той е живял така, както са живели всички евреи - неговите съвременници и днешните евреи, тоест той просто е обсъждал въпросите за прилагането на закона, а не самия закон. Евангелистите се опитвали да полемизират отделни детайли в отчаяно усилие да се хванат за нещо, каквото и да е то. Те направили това с въпросите за нечистата храна и съботата.

- Да, съботата! - възкликна Гросман. - Значи казвате, че Исус не оспорвал правилото да не се работи в събота.