Poslednata tayna

Да се сдобие с номера на стаята, беше най-лесното нещо на света. Достатъчно бе да се настани до рецепцията следобед, на място с добра видимост, и да изчака мишената му да дойде и да поиска ключа. Рецепционистите му дадоха ключ номер петнадесет. Движейки се в тъмнината, Сикариус различи вратата на стая номер тринадесет, след това четиринадесет и най-сетне стигна до петнадесет. Огледа се наоколо, за да се увери, че никой не го наблюдава. С бързо движение извади от джоба си универсалния ключ, който открадна от стаята на чистачките, след като напусна рецепцията, и го пъхна в ключалката. След секунда вратата се отвори. Без да губи време, Сикариус влезе вътре, затвори вратата и включи фенерчето си. Светлината се местеше от едно място на друго, изследвайки терена. За пръв път виждаше стая на „Америкън Колъни“ и остана изненадан; нямаше представа, че е толкова просторна.

Разгледа подробно мястото, проверявайки всеки ъгъл. Огледа банята, шкафа, терасата и дори малкия хладилник. Трябваше да избере подходящо място за скривалище.

Кое беше най-доброто? Лъчът на фенерчето прескачаше от едно място на друго, сякаш не натрапникът, а светлината се колебаеше.

- Проклятие! - промърмори той. - Щях да забравя. - Приближи се до леглото със сгъната завивка откъм краката и го разгледа. Имаше няколко големи възглавници, които му придаваха обем. Пъхна ръка в джоба на панталоните си и извади сгънатото листче, което носеше. Разгъна го и насочи фенерчето към написаното, за да се увери, че беше взел правилното листче.

Точно то беше.

Отиде до леглото и остави листчето хартия на нощното шкафче до малката лампа. Отстъпи назад и огледа позицията му. Реши, че изглежда много добре. Наистина беше по-добре да действа спокойно; след като свършеше работа си, можеше да настане много голяма суматоха. Струваше му се важно да се погрижи първо за посланието.

Насочи светлината към другата си ръка и прочете разпечатката с инструкциите, изпратени му от Учителя по имейла. Не желаеше да допуска грешки и държеше да запомни всичко точно.

След това се върна в средата на стаята и започна да шари с фенерчето във всички посоки. Къде, по дяволите, да се скрие? Тук? Там? Ей там? Ами ако...

Току-що бе открил подходящото място. За бога, повече от подходящо! Каква изненада очакваше Томаш Нороня в стаята му... Нямаше търпение този момент да настъпи Нямаше съмнение, скривалището беше... беше...

Перфектното скривалище.

XXXVII

ТРЕПЕРЕЩИЯТ ОТ ВЪЗМУЩЕНИЕ ПРЪСТ НА ВАЛЕНТИНА беше насочен към Томаш. Италианката приличаше на жертва, която показва на съдията своя палач.

- Знаете ли какво сте вие? - извика тя. - Антихристът!

Историкът се засмя.

- Аз?

- Да! Антихристът! - Тя вдигна поглед нагоре, сякаш се обръщаше направо към Всевишния. - Dio mio, защо ми изпращаш този човек? Изпитваш силата на моята вяра? Този човек... този еретик... този демон сякаш се е обзаложил да срине всичко, на което са ме учили! Сега казва, че Исус не бил християнин! - Все още с поглед нагоре, италианката посочи с жест събеседника си. - Господи, избави ме от това изтезание!

Въпреки драматичния тон, Валентина, изглежда, говореше сериозно. Колебаейки се как да реагира, Томаш отново се разсмя; стори му се по-уместно да отговори на този протест с чувство за хумор.

- Ако това е желанието ви, ще си мълча.

- Алилуя! - възтържествува тя и издигна ръце, сякаш благодареше на Небесата. После се взря в него. - Наистина ми се струва по-добре да замълчите. Не мога да ви слушам повече.

Арни Гросман се размърда на мястото си.

- Възразявам! - възкликна той като адвокат, който обжалва съдебно решение. - Не съм съгласен! Искам да знам защо сикариите се вълнуват от разкриването на измамите в Новия завет! Тази информация може да бъде решаваща за разкриването на човека, който стои зад убийствата!

Погледът на Томаш сновеше нерешително между израелеца и италианката.

- Е, какво да правя? - попита той. - Да говоря или да замълча? Разберете се.

Валентина въздъхна примирено.

- Продължавайте.

Историкът не започна веднага. Направи пауза, в която се опита да подреди мислите си и да реши как да продължи.

- Добре. За да мога да ви обясня причината, е много важно да разберете, че Исус е стопроцентов юдеин.

- Само по отношение на традициите - възпротиви се Валентина. - От етична и теологична гледна точка той е въвел нова философия, на която, искате или не, се основава християнството.

Томаш се взря в нея.

- Каква нова философия? Знаете ли какво е основното кредо на Исус?

- Обичай ближния си.

Историкът се обърна към Арни Гросман.

- Какво е основното кредо на евреите, молитвата, на която се основава вашата религия?