Poslednata tayna

- Proclivi scriptioni praestat ardua - изрецитира той. - По- трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния. Елементарен принцип за исторически анализ на документи. По-вероятно е някой копист да е заменил разгневи се със смили се, отколкото обратното. Щом копистът е запазил думата разгневи се, макар че е объркваща, то е защото вероятно именно нея е използвал авторът на Евангелие от Марко в оригинал. Не можем да сме сигурни, разбира се, но тази хипотеза се подкрепя от факта, че Матей и Лука преписали дума по дума същия откъс от Марко, без обаче да споменават реакцията на Исус. Те не казват дали Исус се е смилил, или се е разгневил. Пропускат реакцията. Това показва, че те вероятно не са харесали думата, първоначално използвана от Марко, за да опише реакцията на Исус към прокажения. Ако думата е била смили се, няма причина Лука и Матей да се заблудят и да я премахнат. Но ако думата е била разгневи се, вече става ясно защо са я пропуснали. - Томаш затвори книгата. - А и това не е единственият момент, в който Исус се гневи. Достатъчно е да си спомним гнева, който го завладява при посещението му в Храма например. Епизод, подробно описан в евангелията.

Арни Гросман погледна часовника си. Давайки си сметка за късния час, той се плесна по бедрата и се наведе напред в опит да се изправи.

- Е, късно е вече, приятели мои! - каза той, докато бавно се изправяше на крака. - Мислите ли, че ще можем да продължим този разговор на вечеря? - Той посочи Томаш. - Още не сте отговорили на въпроса ми защо сикариите са оставяли загадки близо до телата на жертвите си.

Валентина и Томаш също станаха. Историкът сви рамене и посочи италианката.

- Мога да отговоря директно на въпроса ви - отвърна той. - Проблемът е, че тя няма да разбере отговора, ако преди това не е наясно с някои неща.

- Аз? - учуди се инспекторката от Криминалната полиция. - Значи причината е в мен?

Томаш я игнорира и се обърна към израелеца.

- Вървете в ресторанта - каза. - Аз ще отида до стаята да се преоблека и веднага след това ще дойда.

- Аз също - побърза да каже Валентина, вземайки дамската си чанта. Тя посочи Томаш. - Надявам се, че по пътя ще отговорите на въпроса ми.

- Кой от всички?

- Щом християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди за Писанието - припомни му тя, - тогава на какво се основава?

Томаш посочи към малкото разпятие, което Валентина носеше на шията си.

- Основава се на смъртта на Исус.

Италианката интуитивно вдигна ръка към шията си и докосна малкото разпятие.

- На смъртта? Простете, но това е само един аспект на християнството.

Преди да се обърне към вратата на фоайето и да се отправи към стаята си, историкът отговори:

- Смъртта на Исус, драга, е всичко.

XXXVIII

нощта над Йерусалим беше топла и суха, не се усещаше и полъх, който да раздвижи въздуха. Томаш и Валентина излязоха от фоайето на „Америкън Колъни“ на алеята, собственост на хотела, и се огледаха за жълтите светлини на жилищната част. Стаите се намираха от другата страна на алеята, сред градината.

- Не разбирам думите ви - отбеляза тя. - Смъртта на Исус е всичко? Какво означава това?

Томаш вдигна поглед към небето, за да се полюбува на милиардите звезди, обсипали дълбокия мрак като диамантен прах, разпръснат по черно кадифе.

- Сигурно сте чували свещениците да казват на службата, че Исус е загинал, за да ни спаси.

- Да, разбира се. Кой не го е чувал?

Историкът присви очи, за да подсили значението на следващия си въпрос.

- Да ни спаси от какво?

- Ами... да ни спаси от... от... от всичко.

- Кое всичко?

- От злото, от греховете....

- В такъв случай Исус е умрял на кръста, а ние сме били спасени от злото и греховете, така ли?

Погледът на Валентина смутено шареше из пространството наоколо, сякаш търсеше отговора в някое ъгълче на тъмната улица.

- Искам да кажа... да, така мисля.

- Значи вече на света няма злини? Нито грехове?

- Е... разбира се, че има. Все още има.

- Но нали Исус е умрял, за да ни спаси от злото и от греховете?

Италианката въздъхна тежко и се сви като балон, чийто въздух внезапно е бил изпуснат.

- О, откъде да знам! - предаде се тя. - Каква бъркотия.

Доволен от ефекта на демонстрацията, която беше замислил, Томаш прекоси алеята.

- Историята, че Исус се е родил, за да ни спаси, винаги ме е обърквала - призна той. - Всеки път, когато чувах това в църквата, се питах: умрял е, за да ме спаси? Да ме спаси от какво? Тази идея за мен нямаше никакъв смисъл, беше просто един от онези загадъчни изрази от катехизиса⁸⁶, които повтарях, без да разбирам. - Той сведе поглед към Библията, която държеше в ръка. - Едва когато започнах да изучавам юдаизма, проумях какво означава това.

- Така ли? - учуди се Валентина. - Отговорът в юдаизма ли се крие?

- Драга, всичко, което се отнася до живота и смъртта на Исус, има връзка с юдаизма - обобщи той. - Всичко.

- Но в какъв смисъл?