Poslednata tayna

- Мислите ли? - попита той. - Тогава чуйте какво казва Исус в Евангелие от Лука, 16:17: „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне“. Тоест Исус е защитил юдейския закон до последната чертица! В Евангелие от Йоан, 10:35, Исус казва: ,,...и не може да се наруши Писанието“. Това означава, че Старият завет не може да бъде отхвърлен, нито отменен! В Евангелие от Матея, 5:17-18, Исус предупреждава: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“. Значи Исус не само казва, че не е дошъл да наруши юдейския закон, а дори настоява той да бъде спазен до последната йота! - Той се взря във Валентина. - Сега ви питам: смятате ли, че това са думи на човек, който иска да промени юдейския закон?

Инспекторката от Криминалната полиция се отпусна върху облегалката на канапето; имаше вид на човек, който напълно е капитулирал.

- Е... наистина... - прошепна тя. Поклати глава, но не за да отрече казаното, а сякаш се опитваше да намести всички отделни парченца от пъзела в главата си. - Но ако е така, на какво тогава се основава християнството? Не разбирам...

- Изумителната истина е, че християнството не се основава на живота на Исус, нито на неговите проповеди - каза Томаш. - Той е евреин, който спазвал и проповядвал юдейския закон. Някои положения в него са неоспорими, но има и други, които са отворени за интерпретации. По-либералните юдеи ги тълкуват по един начин; други - по-консервативни - ги тълкуват по друг начин. Фарисеите например са консервативни.

- А Исус?

- Също. Затова влязъл в съревнование с фарисеите. Те се състезавали с Исус кой ще изтълкува закона най-точно. Фарисеите се придържали към буквата на закона, Исус бил верен на духа на закона. Това се проявява най-ясно в Проповедта на планината, където Исус цитира закона и след това казва какво според него значат тези думи. Например хората не само не трябва да убиват, но и не трябва да се гневят; не просто да се пазят от изневяра, но и от обикновено желание; да обичат не само ближния, но и врага си. Исус сякаш се е състезавал с другите евреи. Не се е интересувал от формалното спазване на закона. Той приемал юдейския закон толкова сериозно, че искал да прозре най-дълбокия смисъл зад буквата на закона.

Валентина се замисли.

- Затова той никога не се е ядосвал и е живеел в лишения.

Томаш се загледа в нея за секунда, колебаейки се дали да рискува да ѝ противоречи, или не. Накрая реши да разкрие цялата истина.

- Съжалявам, че трябва да го кажа, но Исус е бил всичко друго, но не и аскет. В евангелията от Матей и Лука има моменти, в които Исус противопоставя аскетизма на Йоан Кръстител на собствената си податливост. В Евангелие от Матея, 18:11, Исус казва: „Защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници“. Тоест Исус признава, че пие вино и обича доброто хапване!

Италианката се засмя.

- Освен това има сведения, че въпреки проповедите да не се гневим, той самият се е гневил.

Усмивката на Валентина се стопи.

- Моля? Никога не съм чувала за това.

Томаш намери съответния абзац в Библията.

- Текстът е в Евангелие от Марко - каза той. - Стихове 40-41 в Първа глава: „Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!“.

- Не виждам нищо, което да показва, че Исус се е разгневил - отбеляза италианката. - Напротив, показал е състрадание.

- В този превод се използва една гръцка дума, която се среща в повечето ръкописи - σπλαγχνιαθεις, или смили се. Проблемът е, че в други ръкописи думата е όργισθεις, или разгневи се.

- Но вижте, няма логика, ако пише, че Исус се е разгневил, когато при него е дошъл прокажен - обясни тя. - Но ако пише, че той се е смилил, вече се връзва.

- Така е - съгласи се Томаш. Освен това е вярно, че смили се се среща в повечето текстове. Проблемът е, че думата разгневи се се появява в един от най-старите съществуващи ръкописи - Codex Bezae, датиращ от V век. Още по-важно е, че същата дума е използвана и в три ръкописа на латински език, преведени от копия, датиращи от II век, докато смили се за пръв път се появява в ръкописите от края на IV век. Предвид този проблем кой вариант е по-объркващ за християните?

- Ами... гневи се е по-объркващата дума.