Poslednata tayna

Замълча и вдигна поглед, за да провери входа на фондацията. Всичко изглеждаше спокойно. Отново огледа улицата. Нищо не се случваше. Пое дълбоко дъх, запасявайки се с търпение. Божият воин трябваше да бъде подготвен за всичко, но часът още не беше настъпил. Сведе поглед към текста и с шепнещи устни пак зачете свещените стихове.

Сикариус знаеше, че трябва чака.

Но нямаше да е дълго.

XLVII

- ИСУС Е ПРАВИЛ РАЗЛИКА МЕЖДУ ХОРАТА?

Арни Гросман се беше приближил до прозореца на болничната стая и наблюдаваше нощния Йерусалим. Беше късно, но последната загадка още не беше дешифрирана.

- Разбира се - отговори Томаш, който все още лежеше в леглото. - Спомнете си, че той се е родил евреин, живял е като евреин и е умрял евреин. Смятал е, че принадлежи към избрания народ.

Гросман се обърна към него.

- Това вече ни го обяснихте - каза той. - Но нека помислим. Християнството се е разпространило из целия свят. Защо казвате, че Исус делял хората? Християнството не е ли универсална религия?

Томаш кимна към бележката с шарадата в ръката на Гросман.

- Знаете ли, последствията от загадката, която моят нападател ни остави, ни насочват право към възникването на християнството.

- В какъв смисъл? Не разбирам.

Историкът въздъхна, сякаш си поемаше дъх за последното си обяснение.

- Предлагам да направим едно пътуване във времето - каза той, махвайки към града зад прозореца. - Да се върнем две хиляди години назад. Намираме се в Йерусалим някъде между 30 и 33 година. Тече седмицата преди Пасха в еврейския месец Нисан⁹⁸. В града се стичат юдеи от цялата страна, за да принесат жертва в Храма за изкупление на греховете си, както повелява традицията. Римляните подсилват гарнизоните, защото знаят, че вероятността за бунт е по-голяма. Свещениците от Храма също са бдителни, тъй като са наясно, че при струпването на толкова много хора на едно място настроенията са непостоянни. Сред поклонниците се появява една малка групичка, пристигнала от Галилея.

- Исус и неговите апостоли.

- Или група провинциалисти. Те вярвали, както и други юдеи по онова време, че краят на света е близо и Бог ще да дойде, за да наложи Своя закон и да облекчи страданието на онеправданите. До този момент групата имала трибуна само из градчетата на Галилея и била отхвърлена от невежите, които живеели там. Колко наивни били тези селяци! Йерусалим на Пасха бил тяхната голяма възможност. Градът гъмжал от народ. Имало повече от два милиона юдеи, идващи от цяла Юдея. Каква по-добра трибуна би могло да има, за да предупредят хората, че трябва да се покаят за греховете си и да се приготвят за новия златен век?

Валентина, която се беше умълчала след последните разкрития, при тези думи се оживи.

- Исус е влязъл в града на магаре, нали?

- Така пише в евангелията - потвърди Томаш. - В глава 9, стих 9, в Книгата на пророк Захария в Стария завет четем: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“. Така че или Исус нарочно влязъл в Йерусалим, възседнал магаре, за да намекне, че е предсказаният от пророчествата цар, или евангелистите измислили тази подробност, за да убедят съвременниците си, че Исус съответствал на описанието в пророчеството. Никога няма да разберем със сигурност каква е истината, макар да знаем, че този момент е свързан с текста на Захария.

- Разбирам - съгласи се италианката. - Но после идва епизодът с изгонването на търговците от Храма.

- Да, Исус предизвиква инцидент в Храма и предрича своето унищожение, привличайки погледа на властите. Той веднага е арестуван, съден, осъден на смърт и разпнат. Знаем добре тази история.

- И какво?

- Важното вече не е случилото се с Исус, а начинът, по който неговите апостоли тълкуват тези събития.

Валентина поклати глава.

- Не разбирам.

- Поставете се на мястото на апостолите. Говорим за неграмотни рибари и занаятчии от Галилея, които зарязали всичко и решили да последват този равин, който ги плашел с вестта за края на света и им обещавал спасение, ако го следват и правят каквото каже. Равинът наистина им обещал, че всеки един от тях ще застане начело на дванадесетте племена на Израел и че последните, тоест те самите, ще станат първи, когато се установи Царството Божие. Това били бедни, необразовани и доверчиви хора. Вярвали, че равинът, когото били видели да изцелява с чудеса, се ползвал с Божието благоволение и казвал истината. Той наистина трябва да бил Божи пратеник. Затова го последвали. В Галилея те живеели в лишения и накрая отишли в Йерусалим, за да съобщят благата вест на всички юдеи. Това пътуване щяло да бъде посвещение. Израел щял да приеме равина Исус и да го признае за цар. Тогава Бог щял да слезе на земята и да установи своето царство! Тоест очакванията на апостолите били много големи. Но вместо това възторжено посвещение какво всъщност се случва?

- Исус бил арестуван и екзекутиран.