Poslednata tayna

- Смятал е, че има знаци за това. В стих 11, глава 4, Исус казва на учениците си: „Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“⁹². - Томаш присви очи и тихо добави, сякаш на себе си: - Интересно, нали? Исус, пророкът на опрощението, се опасява, „ония външните“ да не разберат посланието му, да го послушат и така да им бъдат простени греховете. За да го избегне, той е решил да обясни това с алегории. В една от тях той сравнява Бог със сеяч, който пръска семена по земята. Някои от тези семена вече раждали плод. Тези плодове били първите признаци за настъпването на Царството Му.

- Имало е признаци? Какви?

- Например чудотворните изцеления. Апокалиптично настроените юдеи вярвали, че болестите са дело на Велзевул. Но тъй като Исус бил лечител и екзорсист със способност да лекува хората, той вярвал, че тези негови сили са първият знак за Божията намеса, в чието царство нямало да има болести. Оттам идва и значението на епизода с Йоан Кръстител, разказан в Евангелие от Матея, 11:2: „А Йоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува“⁹³. Тоест Исус тълкува тези чудотворни изцеления като знак за настъпването на Царството Божие. Велзевул бил виновен за всички болести по света, но слепите проглеждали и куците прохождали. Нима това не било доказателство за Божията намеса на земята?

Валентина поклати глава.

- Какво говорите? - възкликна тя. - Винаги съм мислила, че освен Месия и Божи син, Исус е бил изключителен учител по етика, който ни учи да живеем справедлив и миролюбив живот. Думите ви са нещо абсолютно ново за мен.

- Исус ни учи на етика - съгласи си Томаш. - Но не и в дългосрочна перспектива. Не е имало дългосрочна перспектива, защото Той е мислел, че светът коренно ще се промени. Етиката, която проповядвал, е била начин хората да се приспособят към новия свят, който всеки момент е щял да се установи - блаженото Царство Божие, в което несправедливостта, гладът, болестите и страданието на слабите щели да свършат и където силните, които не се покаели, щели да бъдат наказани. Тъй като ролите щели да се разменят, той посъветвал хората да се откажат от материалните блага, които притежават, и да се стремят да помагат на другите, за да могат по-късно в новото царство да бъдат възнаградени. Марко разказва за един богат човек, който отишъл при Исус и му казал, че спазва Божиите заповеди - никого не е убивал, обирал, прелюбодействал, нито извършил нещо друго непристойно. Тогава как трябвало да постъпи? - Историкът разлисти Библията. - Отговорът на Исус четем в глава 10, стих 21. „...Едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста“. Когато богатият отказал да се раздели с богатството си, Исус казва: „Колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!“. - Той вдигна поглед към двамата полицаи. - Тоест в основата на етиката на Исус стои подготовката за Царството Божие. Тази етика налагала покаянието и лишението. Налагането на лишението било до такава степен, че Исус дори искал хората да изоставят семействата си!

- О, не и това! - възрази италианката. - Никога! Исус е държал на семейството!

- Така ли мислите?

- Всеки го знае.

Томаш отново се съсредоточи върху Библията.