Внезапно се изправи и обърна гръб на прозореца, ядосан на предизвикателния силует на позлатения купол. Не можеше да търпи гледката. Изгарящ от нетърпение, Сикариус извади мобилния си телефон и отново набра номера на Учителя. Звънна два пъти и чу записа.
- Номерът, с който се свързахте, не е достъпен - каза женският глас. - Моля, оставете съоб...
Затвори преди края на автоматичното съобщение и в изблик на ярост захвърли телефона на земята.
- Къде ли се е дянал? - изръмжа той. - Свил се е в скривалището си точно сега?
Не виждаше логика в това. Пое дълбоко дъх и вече по-спокоен, вдигна телефона и провери дали не е повреден. Работеше. Обиколи два пъти пространството пред прозореца, но този път избягваше да гледа дразнещия позлатен купол на върха на хълма Мория, който сякаш бе поставен там е единствената цел да позори Божиите синове.
Изведнъж му хрумна една идея.
Ами интернет? Той се плесна по челото. Как не се беше сетил досега? Извади лаптопа си и го включи. Изчака търпеливо синхронизирането на настройките и стартирането на връзката. Отне три минути, но накрая успя да влезе в електронната си поща и отиде директно в
Искам да наглеждаш фондацията? Когато забележиш движение около мишената, последвай я дискретно?
Сикариус изключи компютъра и отиде до сейфа, за да извади черното кожено куфарче, където държеше сиката.
Имаше нова мисия.
XLV
- УТРЕ? - ПОПИТА ВАЛЕНТИНА, ПОГЛЕЖДАЙКИ ЧАСОВНИКА СИ, за да провери днешната дата. - Какво искате да кажете с това?
Томаш се засмя.
- Когато казвам, че Царството Божие ще настъпи утре, нямам предвид днешното утре - обясни той. - Утре от времето на Исус. Той е смятал, че Царството Божие ще настъпи скоро, тоест е трябвало да се случи още докато е жив.
- О, що за глупости! Той никога не е казвал подобно нещо!
Историкът отново отвори Библията на първата страница от Евангелието на Марко.
- Така ли? Прочетете отново стих 15 в Първа глава, отбелязан от моя нападател в шарадата, която е оставил в стаята ми - предложи той, свеждайки поглед към текста. - „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“. Тук Исус казва, че времето е изтекло! Казва, че Царството Божие е близо! Това е Благата вест! Разбирате ли?
Италианката махна с ръка във въздуха.
- Близо, близо... какво означава това?
- Близо означава в близко бъдеще - обясни Томаш. - Исус смятал, че установяването на царството ще се случи всеки момент. Утре, следващия месец, след една-две години. В Евангелие от Марко, 9:1, Исус казва на своите ученици: „...истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“. - Томаш погледна събеседниците си. - Това означава, че Исус е казал на учениците си, че някои от тях ще са живи, когато се установи Царството Божие! - Отгърна три листа напред. - Това послание е още по-силно в стих 30, глава 13, в Евангелие от Марко: „Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне“. Тоест настъпването на Царството Божие било много близо. Исус наистина е намекнал, че домът на Бог е земята, отсъстващият господар, който скоро щял да се върне. Цитиран от Марко в стихове 13:35-37, Исус казва: „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!“.
Валентина изглеждаше объркана.
- Това наистина ли е вярно?
Португалецът показа Библията.
- Така пише тук! - възкликна той. - Прочетете сама, ако се съмнявате! Когато Исус бил изправен пред Синедриона и първосвещеника, например предсказва следното според Евангелие на Марко, 14: 62: ,,...и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата...“. - Направи гримаса. - Ще видите? Според Исус настъпването на Царството Божие било съвсем близо, след като предсказал, че самият първосвещеник, който тогава сигурно е бил на възраст, ще е жив, когато това се случи!
- Но какво е карало Исус да мисли, че Царството Божие ще настъпи всеки момент?