Poslednata tayna

- Наистина ли? - попита той. - Тогава да видим какво се казва в Евангелие от Марко. - Намери параграфа. - Стих 21, глава 3: „И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си“. - Вдигна поглед. - Исус „бил извън себе си“? Нима собствените му роднини, които изтичали „да Го приберат“, мислели така за него? Семейството на Исус е смятало, че е полудял? Но какво означава това?

Валентина се наведе над книгата и сама прочете стиха.

- Добре... искам да кажа... никога не съм забелязвала тази част...

- И не само неговото семейство било на мнение, че е „извън Себе си“. Жителите на Назарет също мислели така. - Томаш разлисти няколко страници напред. - Вижте какво пише Марко в Пета глава, шести стих. Исус се връща от Назарет и се изправя пред своите съграждани в синагогата: „А Иисус им казваше: Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си“. Тоест тук Исус признава открито, че роднините му го презират! Също и съгражданите му! И не само в Назарет. Навсякъде в Галилея хората се смеели на нещата, които говорел! До такава степен, че Исус започнал да ги заплашва. В Евангелие от Матей, глава 11, стих 21, разяреният Исус казва: „Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам. И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш“. - Той огледа събеседниците си. - Нима има по-ясно доказателство от това?

Валентина също прочете откъса от Евангелието, за да се увери в написаното.

- Dio mio! - възкликна тя с ръка на устата, след като също прочете стиховете. - Но защо, по дяволите, никой не ми е обяснил това?

Въпросът явно беше риторичен и Томаш не си направи труда да се опита да отговори. Вместо това отново разлисти Евангелие от Марко.

- Идването на Царството Божие наистина е в основата на посланието на Исус. Впрочем не е случайно, че Марко започва точно от него. Началото на Евангелие от Марко поставят срещата на Исус и Йоан Кръстител и епизодът с кръщението в река Йордан. Йоан проповядвал, че идва Царството Божие и хората трябва да се покаят и да изповядат греховете си, за да се пречистят и да могат дa влязат в това царство. Ако Исус е отишъл да се срещне с Йоан Кръстител, то е защото е вярвал в това послание. Според Марко веднага след като Исус бил кръстен и се пречистил от греховете, както препоръчвал Йоан, от небето се чул глас, който го нарекъл „Мой син възлюбен“. След това Исус отишъл в пустинята, където прекарал четиридесет дни. После се върнал в Галилея и Марко цитира фаталните думи на Исус в Първа глава, стих 15, които всъщност представляват истинско ехо на апокалиптичното послание на Йоан Кръстител: „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“⁸⁹. - Томаш посочи последната фраза. - Питам ви как е евангелие на гръцки?

Двамата полицаи свиха рамене.

- Малко съм го позабравил - пошегува са Гросман.

- Evan gelion - разкри им Томаш. - Евангелие на гръцки е Evan gelion - посочи той текста. - Което означава, че това е дълбокият, скрит смисъл на евангелията: благата вест за Апокалипсиса и последвалото го Царство Божие! - Той вдигна ръце и зажестикулира театрално, имитирайки проповедник на Апокалипсиса. - Покайте се! Покайте се и вярвайте в Евангелието! Светът ще свърши и Бог ще установи царството Си! - Томаш си върна обичайното изражение и се взря в своите събеседници. - Вярвате или не, това е основното послание на евангелията.

Валентина поклати глава, отказвайки да повярва.

- Не може да бъде! - прошепна тя. - Не може да бъде!

- Така ли мислите? Тогава кажете ми коя е най-важната молитва за християните?

- „Отче наш“, разбира се.

- Можете ли да я кажете?

- „Отче наш“? - учуди се италианката. - Прочисти гърлото си и започна да декламира молитвата, както правеше, когато ходеше на служба в неделя. - Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята...

- Забелязахте ли какво казвате?

- Стига! Просто рецитирам „Отче наш“...

- Да, но чухте ли се какво казвате? Отче наш, Който си на небесата? Той не е ли на земята? Тогава кой е на земята? Дяволът, разбира се! Да дойде Твоето Царство? Какво е това царство? Очевидно Царството Божие. Молитвата апелира това царство да дойде при нас. Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Да бъде Божията воля на земята? Това значи ли, че тя все още не е достигнала земята? И засега е само на небето?

Валентина изглеждаше объркана.

- Интересно, никога не съм го забелязвала.

- „Отче наш“, основната молитва в християнството, всъщност е една апокалиптична молитва! Юдеите молят Бог да слезе на земята, за да наложи „Своята воля“. Воля, която все още не царува на земята, защото, да припомня, светът е в ръцете на Велзевул.