Poslednata tayna

- Той бил на небето - обясни историкът, сочейки нагоре. - Поради някаква неясна причина Господ позволил на Велзевул да царува над света и да върши злините, които всяко човешко същество изпитва върху себе си и вижда наоколо. Така много евреи, макар и не всички, възприели едно схващане за живота, основано върху дуализма между доброто и злото. Бог ръководел добрите сили, имал зад себе си добродетелта и живота, благоденствието и истината, светлината и ангелите. Велзевул оглавявал силите на злото - е него били грехът и смъртта, страданието и лъжата, мракът и демоните. Двете велики космически сили подчинили хората на своята воля и те трябвало да избират между едната или другата страна, между Господ и Дявола. Не съществувала ничия земя. - Томаш замълча и отвори широко очи. - Но, забележете, това нямало да трае вечно. Щял да дойде ден, когато Бог ще слезе на земята, за да унищожи силите на злото и да установи Своето царство. Кое е това царство?

Арни Гросман присви очи, разпознавайки израза.

- Небесното царство.

- Разбира се - потвърди Томаш. - Някои юдейски секти започнали да вярват, че този дуализъм между доброто и злото съществува открай време. Така дуализмът станал апокалиптичен. В онези дни властвал Велзевул и това обяснявало цялото зло и всички страдания, съществуващи на земята. Светът бил царство на Дявола, където управлявали грешниците и покварените - съмишлениците на Велзевул. Праведните и добродетелните били онеправдани. Но в края на тази епоха на злото щяло да се случи преломно събитие. Едни смятали, че Бог ще изпрати Месия, който ще поведе битката срещу злото; според други пратеникът щял да бъде някой друг, наричан от Писанията Син Човеческий. Тази пророческа идея е описана в Книгата на пророк Даниил, Седма глава, стихове 13-14: „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и Царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и Царството Му не ще се разруши“. Тоест, според пророчеството на Даниил, посредникът на Бог, който ще дойде да установи царството Му, е този Син Човеческий. Но дали чрез Месията, или чрез Сина Человеческий, факт е, че Бог щял да се намеси в съдбата на света, да срази силите на злото и да остане на земята. Мъртвите щели да бъдат възкресени и всички човеци - съдени.

Израелският полицай разпозна в тези думи едно от най-важните пророчества в Писанията.

- Денят на Страшния съд.

- Да. След този голям съд щяла да започне една нова ера, в която нямало да има болка, нито страдание, нямало да има омраза или отчаяние и Господ щял да царува. Царството Божие.

Валентина мълчаливо изслуша всичко, но вече започваше да става нетърпелива. В ръката си държеше бележката със загадката и, възползвайки се от настъпилата пауза, я показа на историка.

- Всичко това е много интересно - каза тя. - Но какво общо има този разказ с разгадаването на шарадата?

Томаш отвори Библията, която лежеше на леглото му.

- Не е ли очевидно? - попита той. - Загадката ни препраща към глава 1, стих 15 на Евангелие от Марко. Отново ще прочета думите на Исус, цитирани в този стих. - Томаш прочисти гърлото си. - „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“.

Болничната стая внезапно потъна в тишина. Думите на Исус бяха осмислени в цялото им противоречие и всички възможни смисли.

- Времето се изпълни и наближи царството Божие? - повтори Валентина, опитвайки се да намери някакъв смисъл от онова, което току-що бе чула. - Да не намеквате, че Исус е казал, че времето на Велзевул е свършило и че Бог ще основе Своето царство?

- Така пише в стиха, нали?

- Но... но какво означава това?

Историкът се взря в италианката.

- Не е ли очевидно? - попита риторично той. - Исус е проповядвал Апокалипсиса. - Махна с ръка към прозореца. - Никога ли не сте срещали по улицата онези луди с дълги бради и плакати, на които пише Покайте се! Краят е близо! и други глупости от този род? Не сте ли? - Той посочи към малкото сребърно разпятие на шията ѝ. - Ами Исус е бил един от тези проповедници.

- Mamma mia! - възмути се тя. - Как може да твърдите подобно нещо?

- Но е истина! - настоя Томаш. - Дори семейството на Исус смятало, че той не е добре с главата!

Сякаш някой заби нож в красивото тяло на Валентина.

- O! - простена тя. - Как смеете? Девата... Madonna... Пресветата Богородица никога не би помислила такова нещо за сина си! Тя е знаела, че той е... специален. Светата Дева винаги му е била вярна!

Томаш нетърпеливо заразлиства Библията.