Poslednata tayna

- Това е цитат от Сенека - каза той. - Препраща ни към истината.

- И какво?

- Другите загадки, ако си спомняте, не водят към истината - обясни той. - Водят към фалшификати и измами, извършвани в Новия завет през годините.

- О, да! - възкликна Гросман. - Което ми припомня въпроса, който ви зададох, а вие още не сте ми отговорили: защо сикариите биха искали да насочват вниманието ни към тези измами?

- Досега това обяснявах - отвърна историкът. - Сикариите, както знаете, са движение на юдейските зелоти. С предишните загадки те явно искаха да покажат, че Новият завет, вместо да представя истинския Исус, го крие. Необходимо е да отстраним измамите, фалшификатите и реториката на евангелистите, за да разберем какъв действително е бил Исус. Месията на християните не е нищо повече от един консервативен евреин. - Той вдигна пръст, за да подчертае следващите си думи. - Юдеин също като сикариите.

- Това ли е целта на предишните три загадки?

Томаш кимна.

- Според мен да.

Валентина посочи новата шарада в ръката му.

- А тази?

- Тази е различна - заяви историкът. - Сикариите вече не се занимават с разкриване на измислиците в Новия завет. - Размаха малкия лист хартия. - Това тук не е лъжа, а истината.

- Истината? Коя истина?

- Истината за това кой всъщност е бил Исус. - Той сведе поглед към новата загадка. - Скритият смисъл във фразата на Сенека. Veritatem dies aperit. Или времето разкрива истината. В тази шарада действително става дума за истината.

Главният инспектор на израелската полиция посочи към рисунката.

- Ами този лъв? Какво означава?

- Това не е обикновен лъв. Забелязахте ли, че има криле?

Гросман се разсмя.

- Да, значи е лъв пазител.

Историкът поклати глава с поглед, все така вперен в рисунката.

- Не. Това е Марко.

- Моля?

Томаш протегна ръка към шкафчето до леглото и отвори чекмеджето. Бръкна вътре и извади малка дебела Библия, отпечатана на иврит и английски.

- В трети стих от Първа глава на Евангелие от Марко се казва: „Гласът на викащия в пустинята говори“. Този глас, гласът на Йоан Кръстител, по-късно е сравняван с рев на лъв. Затова се приема, че крилатият лъв е символ на Марко.

Двамата полицаи бяха вперили поглед в нарисуваната на хартията фигура.

- Този лъв е символ на Марко?

- Точно така. - Той показа знаците, изписани до лъва. - И това I:XV очевидно са римски цифри. Препращат ни към определен стих от Евангелие от Марко. Стих, който живее във времето. - Томаш повдигна вежди. - Същото време, което разкрива истината.

Валентина и Гросман захласнато зяпаха загадката в ръцете на португалеца.

- Тоест - каза италианката с обхванат от вълнение глас - убиецът ни казва, че истината за Исус се съдържа в този стих?

- Бинго! - извика Томаш. - Стих I:ХV. Или 1:15 с арабски цифри.

Трите чифта очи почти едновременно погледнаха надолу към Библията, която Томаш държеше в ръка.

- Хайде, човече - заповяда израелецът. - Прочети този стих.

Библията на Томаш беше отворена на първата страница на Евангелие от Марко, където току-що бе прочел за „гласа на викащия в пустинята говори“ в трети стих на Първа глава, затова трябваше само да погледне няколко реда по-надолу, до стих 15.

- Това са думи на Исус - обясни той, приготвяйки се да чете. - „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“.

Двамата полицаи замълчаха за миг, очаквайки продължение, но португалецът вдигна глава и ги погледна, сякаш нямаше повече за четене.

- А останалото? - поиска да узнае италианката. - Къде е останалото?

Томаш се усмихна загадъчно.

- Няма повече - отвърна. - Стих 15, глава Първа е това.

С повдигнати вежди и въпросително изражение Валентина хвърли недоверчив поглед към Библията.

- Това ли? - учуди се тя. - Това ли е великата истина за Исус?

Историкът кимна.

- Цялата истина.

- И какво му е толкова специалното? Каква велика истина разкрива тази толкова обикновена и невинна фраза?

Томаш взе Библията и показа страницата на двамата полицаи, подобно на адвокат, който представя решаващо доказателство пред съда.

- Това, приятели мои, е стих, който много християнски теолози биха искали да видят премахнат завинаги от Новия завет!

Валентина направи невярваща гримаса.

- Шегувате се...

- Драга моя - започна той с тържествен тон, - в този кратък стих се съдържа необикновената истина за Исус Христос.

- Нима? И каква е тя?

Португалският учен остави книгата на леглото и скръсти ръце, като местеше поглед между Валентина и Гросман, подобно на тореадор, който избира кой бик да предизвика.

- Последната тайна на Библията.

XLII

КРЪВТА ВЕЧЕ БЕШЕ ЗАСЪХНАЛА ПО ОСТРИЕТО, когато Сикариус пъхна кинжала под струята вода и започна да го мие. Работеше внимателно, дори прекалено внимателно, сапунисвайки метала с деликатни, но методични движения. Водата, която се стичаше от него, розовееше и по лицето му пробягна лека усмивка - сякаш беше сам Мойсей, който току-що се е пречистил с една от десетте личби, покосили Египет.