Poslednata tayna

Острието беше огромно и блестеше като кристал, отразявайки в хиляди проблясъци светлината в стаята.

- Махнете това - помоли той. - Някой може да пострада!

Нападателят отново се разсмя, този път силно и невъздържано, и приближи острието до очите му.

- Виждаш ли сиката?

- Прекалено добре. Не може ли да я отдръпнете малко? Съвсем малко?

- Тя е на повече от две хиляди години - прошепна мъжът. - Дедите ми са я използвали при жертвоприношенията в Деня на изкуплението. Послужила им е, за да посрещнат езичниците от легиона. - Той замълча. - Сега я използвам отново, за да спася народа си. А ти, бедно заблудено създание, не си нищо повече от жертвено агне. Агнецът, който Бог ми прати, за да изкупя греховете на хората си.

След като произнесе тези думи, нападателят смени позицията на сиката в ръката си; сега я държеше особено агресивно. В този миг Томаш разбра, че мъжът се готви да я използва и че разполага само с няколко секунди, за да направи нещо.

- Помощ! - извика той.

Историкът яростно разтърси тялото си. Непознатият за миг загуби равновесие и Томаш внезапно почувства свобода в движенията си. Опита се да се измъкне, но нападателят се съвзе и отново го притисна.

- Умри, агне!

Опря ножа до гърлото на жертвата си и натисна. Томаш усети пронизващото острие отстрани на шията си, до вените, и изпадна в паника. Като животно, хванато в капан, с неимоверно усилие той успя да освободи дясната си ръка. Острието вече пронизваше кожата на шията му, острата болка го заслепяваше и той посегна към острието и го изтръгна, попречвайки му да се забие по-дълбоко.

- Пусни ме!

Това движение, изглежда, изненада нападателя. Томаш успя да отдалечи острието от гърлото си, но усети неприятно чувство на скованост в дланта си. С крайчеца на окото си видя стичащата се кръв и разбра, че острието е порязало дясната му ръка. Изпита непреодолимо желание да пусне острието и да предпази ръката си, но инстинктът му надделя. По-добре порязана ръка, отколкото прерязано гърло.

Нападателят и този път реагира. Успя да измъкне кинжала и с едно движение на тялото отново обездвижи дясната му ръка. След като обезвреди жертвата си, той отново докосна страничната част на шията му е върха на острието и натисна. Не толкова силно, че да направи дълбока рана, но достатъчно, за да разкъса кожата му. Томаш разбра, че е загубен.

С последни сили жертвата напрегна тялото си, като риташе и удряше нападателя с лакът. Непознатият изстена, но не отслаби усмирителната прегръдка.

- Много поздрави на Велзевул.

И натисна кинжала.

XL

ПЪРВИЯТ УДАР РАЗТЪРСИ ВРАТАТА, НО ТЯ НЕ ПОДДАДЕ. Веднага след това дойде вторият, придружен от още по-силен трясък. Но вратата си остана заключена, устоявайки на жестокото блъскане.

- Отворете! - извика един глас от другата страна. - Полиция!

Сикариус продължаваше да държи жертвата заклещена в ръцете си, но прекъсна хирургическите движения с кинжала. Острието беше покрито с кръв и от върха му капеха гъсти яркочервени капки. Без колебание, сякаш хиляди пъти беше репетирал движението, нападателят избърса кинжала в панталона на Томаш и скочи на крака. Отекна изстрел.

Нападателят хукна към терасата. Чу втория изстрел зад себе си, след него глух трясък, и разбра, че бяха разбили вратата, но дори не се обърна назад; нямаше смисъл, добре знаеше, че се е превърнал в мишена.

- Стой на място! - извика женски глас зад него. - Не мърдай!

В това време Сикариус беше на терасата, устремен към храстите в градината в задния двор. Чу нов изстрел на пистолет, свистенето на куршума разкъса въздуха над него, но той вече се беше слял със сенките в градината и знаеше, че е в безопасност.

С насочен пистолет Валентина видя проснатото на пода тяло на Томаш и за секунда се поколеба. Дали трябваше да последва нападателя, или да помогне на историка?

- Томаш! - извика тя. - Томаш!

Португалецът не отговори и инспекторката от Криминалната полиция почувства, че ѝ прималява. Нима беше закъсняла? С пресъхнало от мъка гърло тя се втурна към тялото и се наведе над него. Навсякъде имаше кръв, сякаш се намираше в кланица.

- O, Dio mio! - възкликна тя. - Томаш? - Съзря раната на шията му и сърцето ѝ се сви. - О, не! - Тя разтърси тялото, сякаш опитваше да го събуди. - Томаш? Отговори, за бога!

Взе дясната му ръка, за да напипа пулса, но видя, че дланта му е срязана на няколко места, и се отказа. Като полицай беше свикнала с подобни ситуации, но никога досега не ѝ се беше случвало да види в това положение човек, когото познава, и нещо повече - когото харесва.

- Томаш!

- Ох...

Италианката се наведе над него и го прегърна, облекчението я изпълваше като след освежаваща вана, сълзите ѝ се стичаха по бледото ѝ, красиво лице.

- О, Томаш! - прошепна тя, притискайки се до треперещото мъжко тяло. - Слава богу! Слава богу! Толкова, толкова се изплаших!

Португалецът с усилие се обърна, като внимаваше да не се нарани и да не отблъсне жената, която го прегръщаше, и най-сетне срещна погледа ѝ.