Poslednata tayna

- Винаги съм знаел, че накрая ще паднете в прегръдките ми - каза той и направи опит да се усмихне. - Но не подозирах, че ще е толкова скоро.

Този път тя се засмя.

- Глупчо! - извика тя. - Щях да умра от страх. Помислих, че съм пристигнала твърде късно.

Раненият леко отмести главата си, за да я вижда по-добре, и се загледа в жената, която лежеше върху него. Валентина беше полугола - само по бикини и сутиен. Останалото беше бяла гола кожа и изваяни форми, за които под бельото можеше само да гадае.

- Еха! - учуди се Томаш. - Помня, че ви казах да облечете нещо секси, но вие сте приели нещата прекалено сериозно.

Италианката, която нежно галеше косите му, се изчерви и се отдръпна, поставяйки ръце върху сутиена, за да прикрие гърдите.

- О, не се шегувайте! - помоли тя. - Добре ли сте?

Лицето на португалеца се сви от болка.

- Раната на ръката ме боли и тази на шията също, но мисля, че този тип не успя да ми пререже гърлото.

Очите му оглеждаха тялото ѝ.

- Обяснете ми този ваш тоалет.

Тя се изправи, чувствайки се неудобно от голотата си, и заотстъпва назад, докато накрая изчезна в банята.

- Преобличах се, когато Гросман ми се обади - започна да разказва тя. - Изглежда, някой се е обадил в израелската полиция да предупреди, че животът ви е в опасност. - Чуваше се само гласът ѝ, идващ от банята. - Той ми се обади и... с две думи, нямах време да се облека.

- Някой се е обадил в полицията? Кой?

Италианката отново се появи, увита в хотелска хавлия. В ръката си държеше друга хавлия, която току-що беше намокрила на чешмата.

- Нямам представа - отвърна тя и се приближи до него. - Както навярно предполагате, нямах време да задавам въпроси в цялата тази бъркотия. - Коленичи до Томаш и започна да почиства раната на шията му с мократа хавлия. - Веднага изтичах тук.

- Сама ли?

Тя посочи към пистолета на леглото.

- Взех и моята „Берета“.

Томаш послушно изпъна врат, за да я улесни.

- Жалко, че не са ви се обадили, докато сте били в банята – отбеляза той. - Така щяхте да се появите тук още по-красива.

Валентина почисти раната и веднага се зае с дясната му ръка, където освен кръв се виждаха няколко разреза.

- Колко сте ми глупав! - нежно го смъмри тя. - Аз се тревожа за вас до смърт, а вие мислите само за... е, за това.

Отвън се чу звук на сирени и в същия миг огромната фигура на Арни Гросман се очерта в касата на вратата. В ръката си държеше пистолет, а зад него идваше униформен полицай, въоръжен с „Узи“, готов да стреля.

- Е? - попита израелският полицай. Погледът му се стрелкаше във всички посоки, търсейки скрита опасност. - Всичко наред ли е?

Валентина дори не се обърна. Предпочете да остане на колене до Томаш и да почисти нараняванията на дланта на дясната му ръка.

- Защо се забавихте толкова? - поиска да узнае тя.

Гросман се приближи до тях, докато неговият подчинен претърсваше стаята.

- Повиках подкрепление и докато чаках, отидох отзад, за да се опитам да пресрещна заподозрения - отговори той. - Но мисля, че пристигнах твърде късно. Той вече беше избягал. - Гросман се наведе над Томаш и разгледа раната на шията му. - Ау, това изглежда зле. Боли ли ви?

Португалецът направи страдалческа гримаса.

- Не, много е приятно - иронично каза той. - Разбира се, че боли! Някога опитвали ли са да ви забият нож в гърлото? Подобно нещо може да ви развали следобеда.

Полицаят задържа погледа си върху раната на шията на Томаш.

- Очевидно сигналът е дошъл точно навреме, а? Една минута по-късно и...

- Кой е подал сигнала?

- Анонимно обаждане в централата. Те уведомили моя отдел, откъдето уведомиха мен.

- Защо не дойдохте веднага?

Гросман се изчерви и отклони погледа си с виновно изражение.

- Проблемът е там, че по това време аз бях... бях в тоалетната на „Арабеск“ - обясни тихо, почти шепнешком. След това срамно признание той отново погледна към ранения. - Нямаше как да изхвърча от там при тези обстоятелства, нали? Вече си представяте какво шоу щеше да бъде. - Той махна с ръка към Валентина. - Тъй като знаех, че госпожа Феро е отседнала в стаята до вашата, незабавно ѝ се обадих.

Италианката хвърли поглед към израелския си колега, който стърчеше зад нея.

- Вие също ме заварихте в много подходящ момент - каза тя, сочейки себе си. - Само че мен, за разлика от вас, това не ме притесни. Дойдох, както си бях.

- Но вашето положение е било по-добро от моето - възрази Гросман, едва ли не обиден. - При мен ситуацията бе много по-конфузна.

Валентина не отговори. Вместо това помогна на португалеца да се изправи, което той стори с очевидно затруднение. Все още увита в хавлията, която скриваше формите ѝ, италианката се увери, че раненият се чувства добре, после взе пистолета, който беше оставила на леглото, обърна се и се запъти решително към вратата.

- Отивам в стаята си - обяви тя, показвайки разголения си гръб. - Трябва да облека нещо прилично.

Тя изчезна през зейналата врата и остави Томаш сам с двамата израелски полицаи: Гросман и униформения мъж, който охраняваше терасата.

- Какво правите, за да хванете този тип?

Главният инспектор махна с ръка към прозореца и всичко, което се намираше отвъд него.