Последният еднорог

— Аз крал не съм и господар не съм,
дори не съм наемник — рече той. —
Арфист съм само, свирещ с жалък звън,
и ида тук жених да бъда твой.

— Да беше господар, мой господар ще си,

и пак мой, ако бе крадец — му рече тя. —
— А щом арфист си, мой арфист ще си,
за мене няма разлика в това, това,
за мене няма разлика в това.

— А ако се окаже, че арфист не съм?

Че лъгал съм те, да ти взема любовта?
— Е, ще те уча как да пееш с звън,
че обожавам арфа медна — рече тя.